Цитати на тема "Тяло" - страница 43
Акумулираните в този образ социално-психологически енергии бързо се освобождават – един от пътищата на това разтоварване води през тялото, стомаха, т. е. – през главоломната травестия. Алековата книга, най-вече чрез отношенията между Бай Ганьо и героите-разказвачи, извежда от полето на актуалната култура овехтелите идеологически стереотипи.
Валери Стефанов (професор)
Ловецът се ражда. Така че той е нещо подобно на астралното ни тяло. Ако е истински, не може да е по-различен от човека. Важи също и за писателя у човека. У Емилиян Станев например тримата - човекът, ловецът, писателят - се припокриваха. Извънредно сложната му личност, необузданата му ловна страст (плюс грландиозните лъжи, то се знае) и вулканичното му перо бяха варианти на едно и също нещо.
Дончо Цончев
Имах малко топлина в измръзналото си тяло. По костите ми месото не беше много. Стигаше само за злоба – последното от човешките чувства, онова, което е най-близо до костите. (...) Не познавам хората, които се спали до мен на затворническия нар. Никога не ги питах за нищо и не защото се придържах към арабската пословица: "Не питай и няма да те лъжат”. Беше ми все едно дали ще ме лъжат, или не – аз бях извън истината, извън лъжата. За такива случаи криминалните имат много категорична, образна, груба поговорка, просмукана с огромно презрение към задаващия въпроса: "Дори да те лъжат – вярвай”. Не разпитвах и не вярвах.
Варлам Шаламов
По електронната поща ми изпратиха хумореска за "предимствата", на които може да се радва човек, навършил 60 години. Четях, усмихвах се наполовина на духовитостите и усещах как в душата ми заедно с това се утаява някаква горчивина. Всяка човешка възраст подлежи на присмех. Има достатъчно неща, за които можем да поднасяме детската наивност, юношеската пламенност, младежката самоувереност, уталожената зрелост, но всички техни недостатъци са поправими, защото са временни, преходни и следващата възраст най-вероятно ще ги преодолее. Недъзите на старостта – това окончателно отпадане на душата и тялото – са неотстраними. Те се отменят само от смъртта, от окончателното тържество на Нищото. Затова в насмешките над старостта има нещо неприемливо, което нарушава добрия тон и свидетелства за неизтънчена чувстнвителност.
Александър Шурбанов