Цитати на тема "Желание" - страница 41
Колкото по-умерен живот живее човек, толкова по-спокоен става, защото не се тревожи за много дела – за прислугата и придобиването на вещи. Ако ние се привързваме към земното, то ставаме подвластни на породените от нея скърби и достигаме до ропот срещу Бога. По такъв начин, желанието за "многото придобивки" ни създава душевни вълнения, и ние блуждаем в тъмнината на греховния живот, не познавайки сами себе си.
Антоний Велики
Отворете ги тези сърца. Затворените сърдечни двери водят само до едно....самота. Бъдете смели в своите добри желания, емоции и чувства. Гледайте на хората около вас безстрастно. Дайте им шанс да се разкрият в пълнота пред вас. Чрез делата си, да ви покажат какво носят в сърцата си-добро или зло. Колкото и психично болни хора да срещаме в своето ежедневие, трябва да помним, че има и добри хора. Бог е направил така, че добри и лоши хора да живеят заедно, за да може лошите да видят добрият пример и да се изправят. :)
Йоан Петров
Сърцето трябва да се подготви за съединяване с Господа в светото Причастие. Постът е необходим за смиряване на тялото, защото когато тялото се смири, ще се смири и душата. Църквата е установила как трябва да се пости. Сърцето трябва да се подготви. Можем да не ядем нищо, а сърцето ни да е пълно със злоба и омраза. Как ще се подготвим за свето Причастие, когато не понасяме отделни хора? Ще приемем свето Причастие, но не за спасение, защото сме задържали в себе си някои адски свойства, които са зли.
Всички свети Отци преминали през добър, мирен, тих живот са казвали, че съвършенството на християнския живот е съвършеното смирение. Търпението е най необходимото нещо в живота. Всичко търпи и всичко се прощава. Ако ние храним добри мисли и желания, те ще ни дадат радост и мир в този живот и особено във вечността; тогава ще видим, че няма смърт, че тя е победена. Господ е победил смъртта и ни е дарувал вечния живот!
Тадей
Винаги всичко е било само приблизително, само почти, останалото е безсмислица. Когато мислим и не спираме да мислим, което наричаме философстване, ние в крайна сметка стигаме до извода, че сме мислили погрешно. Всички досега са мислили погрешно, независимо от имената, които са носили, независимо от писанията, които са написали, ала все пак са се отказали не по собствено желание, не по своя воля, а по волята на природата, поради болест, лудост, смърт накрая. Не са искали да спрат, въпреки лишенията, въпреки ужасността, въпреки чудовищността напук на всички правила и предупреждения. Те всички обаче са стигали до погрешни изводи и в края на краищата до нищо, независимо какво е това нищо, за което ние наистина знаем, че е нищо, ала в същото време знаем още и че не може да съществува, то проваля всичко, до него свършва всичко и достига края си накрая.
Томас Бернхард
Трябва да се обърнем към онази голяма част от дясното пространство и центъра, която в последните години е резервирана, да я активираме отново. След като бъда номиниран ще започна преговори за подкрепа от всички партии от дясното и центъра, които желаят промяна. Г-н Борисов многократно е заявявал желанието си за такава промяна.
Неделчо Беронов
Моите очи виждат твоето спасение. Виждат в теб спасението на човека и на света, Иисусе Христе, роден във Витлеем, спасител на човека и на света! Ти си цялата надежда на моя живот, така, както си бил надеждата на поколенията на Израел. За теб живях досега и за теб искам да живея отсега нататък. Ти си вярата, надеждата и любовта на моето сърце, на всички мои дела, стремежи и желания.
Карол Войтила
Аз ще си спестя тази биография. Казвам се Гиньо Ганев. Може би дотук спира, но има една интересна подробност. Народен представител съм в много легистатури на българското Народно събрание. Помня, че първият ми мандат беше в 1978 г. Бил съм в различни парламентарни комисии и органи на българското Народно събрание с международно участие. За първи път съм в тази комисия. Направих го по желание и с голям интерес. Благодаря.
Гиньо Ганев
Ние сме за една родна литература, приобщена с ценностите на Запада, изникнала под западно влияние. Подвиг е да помириш родното с чуждото - източното със западното. - Кой ще бъде творецът, който ще извърши този подвиг? Той може би още не е роден. Само желанието да се извърши подвига е на лице. Разбира се, не може да се завие под остър ъгъл, разбира се трябва време, докато се изравнят двете начала в душата на българския писател: източното и западното. Несправедливо е затова, когато ценим писателя, да се питаме само доколко е успял да помири в творчеството си чуждото с родното... Ние искаме да бъдем писателите на новото време: българи и все пак европейци. Българинът трябва да се европеизира, без да изгуби ценното, което той крие в себе си като народна единица, със свой особен облик.
Константин Гълъбов
Хаджията, който разбираше твърде добре своето положение като войвода на цяла една чета, като преценяваше прекрасно нравствената отговорност, която тежеше върху него само, стараеше се особено да избягва всяка среща с потерята и всякак ни насърчаваше за да стигнем по-скоро до желания пункт в балкана. И той сам вярваше, че там ще намерим ние спасение.
Хаджи Димитър
При животните процепът между желание и действителност е минимален. Основните стремежи на животното се покриват с възможностите около него. То е абсолютно приспособено към околната си среда.
... Бихме могли да определим човека като животно, което винаги желае повече, отколкото постига. Неприспособимо животно. Бихме могли, с други думи, да определим човека като същество, което носи нещастието вродено в себе си.
... Колкото пò е човек, толкото повече копнее и иска, толкова повече зейва процепът. Ако е герой, се бори и се погубва. Ако е творец, се опитва да запълни процепа с форми.
Никос Диму
Нужна е преди всичко убеденост, че професионалният избор не е плод на прищявка, а вътрешно усещане за необходимост, отдаденост на литературата, най-вече неотклонното желание да направиш достояние на другите онова хубаво, което си прочел на един чужд език. След първоначалното лутане (исторически период, течение, представители, стил и др.) трябва да намериш себе си съобразно своя личен вкус. Един текст не бива в никакъв случай да ти бъде чужд, още по-зле, ако ти е противен. Трябва да усещаш себе си в автора и автора в себе си – инак тъй необходимото покриване на автора с преводача никога не би се получило. Последно (разбира се, за този разговор), но по мое мнение най-важното – безпределна преданост към българския език. Само той (и нищо друго!) е ковкият метал в ковачницата на преводача.
Кръстан Дянков