Цитати на тема "Минало" - страница 35
Когато човек прегърне момент на възторг от миналото, или като се опитва да го възвърне, или като откаже да го пусне, как може неговата яркост да не потъмнее, да посивее от копнеж и скръб, докато дивата магия на запомнената интермедия се загуби изобщо и споменът за тъгата претендира за своето полагащо се място в съзнанието? И какво очакваме от потъналото от слънцето минало? Няма формула за повторно влизане, нищо не можем да направим, за да се даде възможност за реконструкция.
Джейн Ъркхарт
Когато мислим, че сме били наранени от някого в миналото, ние изграждаме защитни сили, за да се предпазим от нараняване в бъдеще. Така страшното минало предизвиква страшно бъдеще и миналото и бъдещето стават едно. Не можем да обичаме, когато изпитваме страх... Когато освободим страшното минало и простим на всички, ще изпитаме пълна любов и единство с всички.
Джералд Джамполски
Името на всеки се съхранява до тогава, докато са живи тези, с които е живял и които го познават. Но на човечеството не е нужен мъртъв символ на личноста, когато вече я няма. Нашата наука и нашето изкуство, безлично съхраняват това, което е направено с обща работа. Баластът на имената на миналото е безполезен за паметта на човечеството.
Александър Богданов
Може би просто се нуждаем от малки напомняния от време на време, че вече сме достойни, заслужаващи, достойни. Понякога не се чувстваме така заради раните и белезите, които носим от миналото или поради несигурността в бъдещето. Съмнително е, че сами се почувствахме незаслужени. Помогнаха ни да се почувстваме недостойни. Когато бяхме малки, бяхме научени по хиляди начини и научихме добре уроците си.
Джон Кабат-Зин
Какво е да живееш в Ню Йорк. Да се преместиш тук и да не познаеш душа. Чист лист, шанс да се отдалеча от миналото и да започна отначало ... Ще се престоря на прохлада. Бавно ще науча изкуството да не показвам, че съм изненадан, впечатлен или трогнат. Ще усетя приповдигнатостта, която идва от анонимността. Ще почувствам комфортната самота да се скитам по алеите в прилив на човечеството, страничните улици от себе си.
Джон Кени