Цитати на тема "Общество" - страница 44
Българският народ е мек и затова оцеляването е по-спокойно. Тази мекота обаче води до липса на реакции към разбойниците... Най-простото доказателство е чудовищното улично движение, което е обща картина на обществото. Може ли заради купчина скъпи ламарини да си въобразиш, че съществуваш по някакъв друг начин в обществото?
Анри Кулев
...Наблюдавам, че манталитетът на хората започва да се променя. Те стават по-свободни, взимат решения сами и не се налага да бъдат непрекъснато асистирани. Човек постепенно добива видимост върху нещата. Когато няма перспектива, само критикува. Никъде по света няма общество, където има само бедни или само богати. Никой не казва, че капитализмът е най-добрият социален строй, но е най-малко лошият в момента.
Константин Иванов
Във всяко отношение Дийн притежаваше също тъй точен, блестящ и завършен ум, но без да е досадно интелектуален като тях. А неговата "престъпност" не беше лукава, нито надменно-презрителна; тя се изразяваше в лудешки свръхизблици на американска радост, звънтяща в порои от "да-да"; тя беше чисто западняшка, западен вятър, ода от прериите, нещо ново, дълго предвещавано, дълго чакано (Дийн например крадеше коли само за да пътешества за удоволствие). И още нещо - всички мои нюйоркски приятели бяха в незавидната кошмарна позиция на хора, които отхвърлят обществото и вечно натрапват похабените си книжни, политически или психоаналитични съображения за това, докато Дийн просто препускаше из това общество, жаден за хляб и любов; него нищо не го интересуваше...
Джак Керуак
Броят на декласираните от бита и битието наши сънародници, изпаднали до най-долнопробния ред на щайгата, е стигнал критичния максимум. Тяхната отрицателна енергия също търси изход. Затова твърдя, че драстични законови (и недотам законови) репресии са неизбежни. Едва след това, може би, обществото ни ще се опита да започне всичко от начало. Макар че то няма да е същото.
Румен Леонидов
Жалко е, но трябва да признаем: жалки сме. Още ни липсва вярата, онова "духовно лепило", което да ни спои, още нямаме етичен договор помежду си, който обществото ни строго да спазва. Докато по света се говори за протестантските правила и католически ценности, у нас нищо не се говори, освен за европейски програми и за мониторинг. Което ни прави по-малко християни, които, както винаги, чакат други последователи на Спасителя да се погрижат за тях.
Румен Леонидов
...Селянинът, раснал сред природата, гледа, човекът в града – зяпа, ошашавен от многобройните обекти, привличащи окото. Човекът сред природата живее по нейният висш закон – да оцелее, да се извиси и да се самоусъвършенства; неговият градски братовчед разчита на близките до него, наречени колектив, маса, тълпа или гражданско общество... (Последното го прибавям за нюанс...)
Георги Мишев
Преди това бях слушал и други хора, мечтаещи за неизживени от тях приключения да ги разказват така, сякаш наистина са ги преживели. Сред тях имаше много известни, уважавани от обществото личности, с висок престиж. Защо лъжеха? Също като някакви деца, увлечени в наивна лъжа... За да привлекат вниманието към себе си, да се издигнат, да изглеждат по-ценни в за обществото... Добре тогава, кой беше истинският живот на тези известни, уважавани личности? Този, който си бяха съчинили и разказали, или онзи, който наистина бяха преживели, но бяха изличили от спомените си и не го разказваха?
Азиз Несин
Всички сме чували, че всяко общество има печата, който заслужава. В дългите години, прекарани в емиграция, тази стара максима не ме занимаваше особено, защото тя явно не засягаше България. Струваше ми се правдоподобна, но само за свободните страни. И естествено не се отнасяше за насилствено наложени затворени общества, където това, което минаваше за журналистика, се свеждаше до изпълнение на инструкции на партийното ръководство. Тогава информациите в медиите бяха наложени на читатели, лишени на всяка възможност за избор или протест чрез същите методи на цензура и полицейщина, с който режимът беше монополизирал и всички други отрасли на живота. Не беше изобщо сериозно да се говори за свободна журналистика.
Дими Паница
Аз винаги съм смятал, че жени задължително трябва да участват в полярните експедиции и откровено мога да заявя, че те не са слабият пол. Tе работят наравно с мъжете, имат по-добра психологическа съвместимост, а най-важното е, че внасят топлина и уют в нашето предимно мъжко затворено общество.
Христо Пимпирев
