Цитати на тема "Край" - страница 42
Несъмнено дейността на Руското географско дружество трябва да допринесе за развитието на вътрешния туризъм. чрез изпълнение на проекти, насочени към изучаване на уникални обекти и включването им в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. В този списък има само няколко процента руснаци. С такова разнообразие от възможности, предоставени на Русия от нейната дълга и богата история, многонационален народ и култура - само няколко процента! Защо, цял живот не е достатъчен, за да се види, да се знае, да се проучи всичко това. Тук виждам пространството за интензивна, дълбока работа на Обществото.Невъзможно е да се работи в Обществото без любов към Родината, към своята земя, към родния край. Формализмът или личният интерес тук просто не пускат корени. Напротив, ценят се аскетизмът, инициативността, знанието, постоянството. В Руското географско дружество вече има много такива хора. Те заразяват другите не само с ентусиазма си, но и с предаността към Отечеството.
Владимир Путин
Камък, лист, неотворена врата; камък, лист, врата. И над всичко – забравени лица. Голи и сами идваме на този свят в изгнание. В тъмната утроба, не познавахме майчиното лице; от затвора на нейната плът влязохме направо в неописуемия, неизразимия затвор на тази земя. Кой от нас познава брат си? Кой от нас погледна в бащиното си сърце? Кой от нас не е останал завинаги затворник? Кой от нас не е вечно непознат и сам? Загубата от изгубеното, в горещите лабиринти, изгубени сред ярките звезди на този уморена, безцветна пепел, изгубени! Спомняйки си безмълвното, ние търсим отдавна забравения език, изгубения край на пътя в небето, камък, лист, неотворена врата. Къде? Кога? Изгубен, от вятъра наскърбен призрак, върни се пак!
Томас Улф
Дължа извинение на Бога за всичко, което ми е дарил и не му се зарадвах. За нещата, които ми даде и не ги взех. Но и за нещата, които поиска от мен и не Му ги дадох. Преди всичко искам да заплача в Неговата прегръдка за всички онези дни, в които не живях, а просто оцелявах.
Да кажа "Прости ми!” за всички ”обичам те!”, които не казах, за прегръдките, които не дадох, за вратите, които затворих, за телефоните, които не вдигнах, за очите, които не погледнах, за целувките, които не се въплътиха, и за молитвите, които не бяха изречени.
Накрая да кажа, че ако си намерил един човек да ти съчувства, да те разбира, да те обикне, задръж го, ако ще да е на другия край на земята. Достатъчно е, че го намери. Няма да ти се случи много пъти в живота. И помни, че на даровете казваш "Благодаря” дори никога да не си ги отварял.
Хaрaлaмпус Пaпaдопулос
