Цитати на тема "Край" - страница 25
Оставянето на място за незнание е най-важното от всичко. Когато има голямо разочарование, не знаем дали това е краят на историята. Може да е само началото на голямо приключение. Животът е такъв. Ние не знаем нищо. Ние наричаме нещо лошо; ние го наричаме добро. Но всъщност ние просто не знаем.
Пема Чодрьон
Оставяме нещо от себе си, когато напускаме място. Оставаме там, въпреки че си отиваме и има неща в нас, които можем да намерим отново само като се върнем там. Пътуваме към себе си, когато отидем на място. Покрихме част от живота си, независимо колко кратък може да е бил, но пътувайки до себе си, трябва да се изправим срещу собствената си самота. И не е ли така, че всичко, което правим, се прави от страх от нашата самота? Не затова ли се отказваме от всички неща, за които ще съжаляваме в края на живота си?
Паскал Мерсие
В много части на света призраците не се смятат за творение на местния фолклор, а за факт от живота. В Китай се смята, че мъртвите съществуват съвместно с живите, вярване, което е довело до практиката на поклонение пред предците, докато в Южна Америка починалите се почитат с годишни празници, известни като Ден на мъртвите, което предполага, че материалният свят и духовният свят може да не е толкова различен, колкото ни се иска да вярваме. В източните и азиатските религии се смята, че смъртта не е краят, а просто преход от едно състояние на съществуване към друго. Индуистките Упанишади, например, оприличават всяка човешка душа на буца сол, взета от океана, която в крайна сметка трябва да се върне при източника.
Пол Роланд
Както при всяко пътуване, Пътят има край, макар че не трябва да си го представяме като прав път, водещ до определена цел, а по-скоро като величествена планина, чийто връх крие присъствието на Бог. Има, разбира се, много пътеки към върха - някои по-добри от други. Но тъй като всеки път в крайна сметка води до една и съща крайна цел, няма значение кой път ще поемете.
Реза Аслан
Любопитно е, че Църквата се е превърнала в най-стисната точно по времето в историята, когато Бог е осигурявал най-щедро. Говори се много за края на века и изглежда много хора вярват, че Христос ще се завърне през живота им. Но защо очакването на завръщането на Христос не е повлияло радикално на нашето даване? Защо хората, които вярват в скорошното завръщане на Христос, толкова бързо изграждат свои собствени финансови империи - които пророчеството ни казва, че ще загинат - и толкова бавно изграждат Божието царство?
Ранди Алкорн