Цитати на тема "Причина" - страница 45
Общоприето е схващането, че човек се чувства наранен, когато не получава любов. Но не това ни наскърбява. Болката започва, когато не даваме любов. Родени сме, за да обичаме. Може да се каже че сме машини за любов, създадени от Бога. Ние съществуваме с пълна сила, когато даряваме любов. Светът ни кара да вярваме, че нашето добруване зависи от хората, които ни обичат. Но това е изопачено разбиране, причина за много от нашите проблеми. Истината е, че нашето добруване зависи от това дали даряваме любов. Въпросът не е в това, какво получаваме в замяна. Въпросът е какво даваме!
Алън Коен
Слънцето залязваше и върху потока и дърветата се спускаше подобен на мъгла здрач, а във въздуха се усещаше прохлада. Знаех, че бе време да се връщам в лагера. Обаче не ми се искаше да помръдна. Защото изпитвах чувството, че това бе едно от онези места, които, веднъж видени, не могат да се видят отново. Ако си отидех и се върнех отново, то нямаше да бъде същото; колкото и пъти да се връщах точно в това кътче, мястото и чувството никога нямаше да бъдат същите - нещо щеше да е изчезнало или щеше ла бъде добавено, ала никога нямаше да съществуват пак, през цялата вечност, всички онези сложни причини, които го правеха такова, каквото бе в този вълшебен миг.
Клифърд Саймък
Егоистите не могат да станат никога християни. Егоистите искат постоянно всички да ги хвалят, всички да ги обичат, всички да говорят добре за тях...Егоистът е объркан човек. Той е воден от дявола и от злия дух. Така, израствайки в егоизма, първата му работа е да се отрече от Бога и да бъде един себелюбец, неприспособим в обществото...понеже човекът израства с егоизма, става вътрешно объркан, измъчва се, не знае какво да прави. Причината за душевния безпорядък е егоизмът. И самите психиатри ако изследват това нещо, ще открият, че егоистът е душевно болен.
Порфирий Кавсокаливит
Казано е, че Бог допуска демоните да ни нападат по пет причини. Първата е посредством нападенията и защитата да се научим да различаваме добродетелта от греха. Втората е да запазим твърда и непоколебима добродетелта, която сме придобили с борба и труд. Третата е, напредвайки в добродетелта, да не мислим високо за себе си, а да се учим на кротост. Четвъртата е, след като изпитаме цялата подлост на греха, да го намразим от дън душа. И разбира се, петата и най-важна причина е, след като сме се освободили от страстите, да не забравим за собствената си немощ и за силата на нашия Помощник.
Максим Изповедник