Цитати на тема "Земя" - страница 46
Нямат Бога, нямат смирение в душата си. Всякой него си гледа, а за другите не иска и да знае. Всеки зинал като ламя и прибира, мъкне, крие, като че ще векува на земята. Имот, колкото искаш. Има за всички и още за толкова, и пак за врабчите трохици се карат... А що им пречи да да си живеят братски, да си помагат, да се обичат. Пречи им завистта, своещината, лошото сърце, пречи им дяволът. Той ги държи в ръцете си. Отворил е в душите им бакалница и търгува с доброто и злото.
Елин Пелин
Всичко е временно: любовта, изкуството, планетата Земя, вие, аз. Смъртта е толкова непредвидима, че успява да изненада всеки един от нас. Откъде може да знаеш дали този ден не е последният ти? Мислиш си, че ти остава време. И после изведнъж - край, изчезваш, твоето време е изтекло. Смъртта е единствената среща, която не е записана в органайзера ти. ...Всичко е временно и всичко е за продан. Както всичко останало, човекът е продукт със срок на годност. Това е причината да се пенсионирам на 33 години. Казват, това е идеалната възраст, за да възкръснеш.
Фредерик Бегбеде
Всяка книга, всеки редактор, всеки учител ще ви каже, че ключът към успеха на един автор е оригиналността... Добре е да се разбере колкото се може по-рано, че в своя писателски живот всеки от нас има само един принос, който може да даде. Това е усещането, че всеки един е уникален. Никой друг не е бил роден от вашите родители в същия исторически момент в същата страна; никой не е преживял вашия опит, не е достигнал вашите изводи или не гледа на света със същата съвкупност от идеи, която имате вие. Ако вие успеете да достигнете до такива дружески отношения със самия себе си, че да можете и да сте склонни да кзвате точно какво мислите за дадена ситуация или характер; ако можете да разкажете история за всеки човек на земята така, както тя може да се появи само у вас, със сигурност и за вас ще има парче от работата, която е оригинална.
Дороти Бранд
Единственото, способно да обедни цялата наша планета, е планетарна космическа прогрма... Земята се превръща в космическа станция, и войната просто изчезва от дневния ред, дори мисълта за нея се превръща в безумие в контекста на изследователските центрове, космодрумите, възхитителното усещане, възникващо от съвместния труд с хората, които ти харесват и които изпитват дълбоко уважение към своите, определени по взаимно съгласие цели – цели, които ще донесат изгода на всички, който може да ги достигне. Щастието е страничния продукт на една осмислена дейност. Планетарната космическа станция предоставя на всички членове на своя екипаж възможност да действат осмислено. Собствениците на ранчо благоденстват, а човешкия добитък на пасбищата едрее и се готви за заколение... Светът е без начало и без край.
Уилям Бъроуз