Цитати на тема "Възможност" - страница 48
Повечето от днешните водещи се чувстват удобно с поредната муха цеца, с нея те са в безопасност. Няма възможност да се види колко ти е акъла, можеш да си плещиш свободно всякакви нелепости. Студиото днес е нещо като изповедалнята на "Биг Брадър”, а това означава, че от теб се очаква да си единствено свободен – свободен да нямаш никакви задръжки.
Накрая обаче свободата се оказа лайно, както казваше Салвадор Дали.
Кеворк Кеворкян
Българино, пожелай ми живот и здраве, за да имам възможност да вдигна завесата, която разделя градския живот от омайните прелести на нашата дивна природа, и ти ще се влюбиш в тази природа, както никой юноша никоя не е любил. Ти си работил шест дни и си обезпечил насущния хляб за седмицата. На седмия ден не се отбивй в кафенето, нито в кръчмата. Не ти ли омръзна еднообразието: димът на цигарите, туй глупаво тракане на заровете и билярдните шарове, вулгарните завзеклици, прозевките и туй вечно чувство на някаква неудовлетвореност, и тази вледенена инертност, и тази плесенясала апатия-не ти ли омръзнаха? Послушай ме: посвети един от летните и празнични дни на природата и ако тръгнеш с мене, уверявам те, ни един хубав празничен ден няма да останеш в града.
Алеко Константинов
Науката е напреднала много. Тя е дала възможност на човека да узнае фантастичната бързина, с която се движат небесните тела и материята, от която те са съставени. Науката е дала понятие на човека за необятността на безвъздушното пространство и за микроскопичността на атома. Всяка нова стъпка на науката ни донася нови и нови изненади и постижения. Въпреки всичко това науката представлява слаба светлина на фенер, мъждукаща сред огромна, черна и гъста гора, през която човечеството с мъка си пробива път към Бога. Само вярата може да го изведе на светлина и да послужи като мост между човека и безкрайното.
Гулиелмо Маркони
"Веднага се откроява интензивността на групата на ДСБ. Тя е с няколко пъти повече от останалите. Не ни радва, че ние сме много по-активни и много по-стабилно седящи, защото е хубаво да има много повече активни опозиционни политици." - в същото интервю относно възможностите на 50-те десни депутати в Народното Събрание.
Екатерина Михайлова
Всички сме чували, че всяко общество има печата, който заслужава. В дългите години, прекарани в емиграция, тази стара максима не ме занимаваше особено, защото тя явно не засягаше България. Струваше ми се правдоподобна, но само за свободните страни. И естествено не се отнасяше за насилствено наложени затворени общества, където това, което минаваше за журналистика, се свеждаше до изпълнение на инструкции на партийното ръководство. Тогава информациите в медиите бяха наложени на читатели, лишени на всяка възможност за избор или протест чрез същите методи на цензура и полицейщина, с който режимът беше монополизирал и всички други отрасли на живота. Не беше изобщо сериозно да се говори за свободна журналистика.
Дими Паница
На всеки човек е присъща вродена съпротива към подчинението. Дисциплината премахва тази съпротива и след известна тренировка прави подчинението навик и подсъзнателно действие. Докъде може да стигне един недисциплиниран футболен отбор? Играчите реагират подсъзнателно на сигналите. Това трябва да е именно така, защото секунда за размисъл може да даде възможност на противника да скочи.
Войната е много по-сложна от футбола. Няма човек, който да не изпитва страх по време на сражение, но дисциплината създава у него форма на заместващ кураж, който заедно с мъжеството му води до победа. Самоуважението идва директно от дисциплината. Поговорката в армията: "Някой да е виждал мръсен войник с медал?" е вярна в много голяма степен.
Джордж Патън
Следобеда на 29 юли (1944 г.), на юг от Контансите (Кутанс, Франция) видях една бронирана дивизия, спряла на пътя, докато главният щаб обмисляше възможността за преминаване на река Сиен с цел настъпление към Гренвил по крайбрежния път. Погледнах картата и видях, че реката е на няколко мили оттам, затова отидох до нея и я проучих. Разбрах, че е дълбока само около 60 см и, доколкото успях да забележа, отбранявана само от една картечница, която за щастие не можа да ме улучи. Окуражен от тази информация, аз се върнах при командващия генерал и го попитах защо не преминава реката. Той каза, че не знае дали предстои прилив или отлив и че е разбрал, че реката е строго защитавана. Казах му – много грубо, – че току-що съм го направил и да вземе да се размърда, което той направи. Оттогава тази дивизия беше една от най-смелите в Трета армия, но за да вземе инициативата за сражение, тя се нуждаеше от подобен шут, за да започне да действа.
Джордж Патън
