Цитати на тема "Било" - страница 49
По силата на всеки един е, с малко кураж да подаде ръка на някой различен, да слуша и да се опита да увеличи, дори съвсем малко, количество на добротата и хуманността в света. Но е лекомислено да правим това, без да помним как са пропадали предишните опити и че никога не е било възможно да се предскаже със сигурност как ще се държи едно човешко същество. С безкрайната си процесия от минувачи, повечето от чиито неочаквани срещи са били пропуснати възможности, историята досега е била до голяма степен хроника на пропилените заложби. Но следващия път, когато двама души се срещнат, резултатът може да е различен. Това е коренът на безпокойството, но и на надеждата, а надеждата е коренът на хуманността.
Тиодор Зелдин
Бях малко детенце и с баща ми вървим в бургаската Морска градина. Спря ни циганка и ми взе ръката. Баща ми доста се стресна, но тя ми гледа ръката и казва: "Ей, аз те виждам, ти си като царица, с едни дълги дрехи и корона, пък и музика винаги има около теб. Ама къде ще ходиш, ти си винаги на път и винаги с музика.” Това трябва да е било 1940 г.
Райна Кабаиванска
Дон Хуан постоянно ме закачаше за това мое "търсене на любов". Той никога не забрави простосърдечния отговор, който му дадох веднъж, когато ме запита към какво активно се стремя в живота. Много ловко ме бе насочил към това да приема, че нямам ясна цел, и избухна в смях, когато му казах, че търся любов.Попитах го дали магьосниците могат да хипнотизират хора чрез втренчване. Той се изкиска тихичко и каза, че в случая повече ме вълнува дали аз бих могъл да хипнотизирам някоя женичка чрез втренчване, независимо от факта, че очите ми са фиксирани върху света в търсене на любов. После добави най-сериозно, че "защитният клапан" на магьосниците е в това, че до момента, когато очите им действително се фокусират върху намерението, те вече нямат желание да хипнотизират когото и да било.
Карлос Кастанеда
Когато победим в световен мащаб, ние, така ми се ще, да направим от злато обществени места за отхождение (обществени тоалетни) на улиците на няколко от най-големите градове в света. Това би било "най-справедливата" и нагледно-назидателна употреба на златото за тези поколения, които не са забравили, как заради златото за загинали десет милиона човека и щое тридесет милиона са останали инвалиди във "великата освободителна" война 1914-1918 г....
Владимир Ленин
...Не е толкова опасно поражението, колкото е опасен страхът да си признаем поражението ... Не се бойте а си признаете поражението. Учете се от опита на поражението. Преработете щастелно, внимателно и систематично онова, което е било направено лошо. Ако допуснем възгледа, че признаването на поражението предизвиква - както отстъпването от пизициите - униние и отслабване на енергията в борбата, то трябва да кажем, че такива революционери не струват и пукната пара.
Владимир Ленин
След гражданските войни нито на събрание, нито в едиктите си наричал войниците "другари по оръжие", а само "войници" и не разрешавал на своите ил на доветените си синове с военна власт да ги наричат другояче: смятал, че това било по-ласкателно отколкото позволявала и военната организация, и мирното време, и достойнството, както неговото, така и на семейството му.
Октавиан Август