Цитати на тема "Природа" - страница 50
Човекът - краткосрочен заем на живота, неизбежен дълг към смъртта...Днес е подлец, а утре - мъртвец; днес тъне в богатство, а утре - в гроб; днеска е цар, а утре над него - гробар; днес е в пурпур, а утре - в саван; днес е в хазната, а утре - в земята; днес сред ласкатели, утре - сред червеи; днес съществува, утре го няма. Тъкмо се е пъчил и вече го опяват. В щастието си - непоносим, в мъката - неутешим. Сам себе си не разбира, а любопитства за по-високите неща. Не познава настоящето, а фантазира за бъдещето. По природа - смъртен, по собствената си високомерна оценка - вечен.
Йоан Златоуст
Мъжът се нуждае, в съответствие с неговата мъжка природа и нрав, жена му да го обича, да не го отблъсква, да не се съмнява в него. Не защото е безгрешен, а защото има нужда да чуе добра дума, да чуе това, което ще му даде сили да продължи да живее. И ако той греши, тя трябва да му каже за това с голяма доброта и нежност. По същия начин жената по своята същност и устройство се нуждае от любовта на съпруга си, да чувства обич и нежност от негова страна: така тя е създадена по своята женска природа. Мъжът трябва да обича жена си и да се отнася към нея с нежност, а жената трябва да го приеме с цялата си душа и да го слуша – не от чувство за робство, а от преданост.
Атанасий Лимасолски
- Отче, означава ли това, че човек не трябва да има надежда за спасение и страх от вечните мъки?
- Ако има надежда за спасение, няма да се страхува от вечните мъки. А за да има човек надежда за спасение, това означава, че в живота му има малко или много някакъв порядък. Бог няма да остави онзи човек, който се подвизава с любочестие според силите си и няма склонност да върши безчинства, но в хода на борбата ту побеждава, ту бива победен. Ако той има поне малко желание да не огорчи Бога, ще влезе в рая "с обувките”. Благият по природа Бог ще го натика в рая по "скандален” за всички начин. Ще си промисли да вземе душата му в час, когато той се кае. Може цял живот да се бори, но Бог няма да го остави. Ще го вземе в най-подходящия момент.
Паисий Светогорец
Нещо, което може да помогне на човек, който е в депресия, е работата, интересът към живота. Градината, растенията, цветята, дърветата, природата, разходката на открито - всички тези неща изтръгват човек от състоянието на бездействие и събуждат други интереси. Действат като лекарства. Да се занимаваш с изкуства, с музика и така нататък, е много полезно. Това, което поставям на първо място обаче, е интересът към Църквата, към четенето на Светото писание и посещаването на службите. Докато изучавате Божиите слова, вие се лекувате, без да го осъзнавате... в нашата Църква изцеление може да се намери чрез любов към Бога и молитва, при условие че това се прави с цялото сърце.
Порфирий Кавсокаливит
В нас има естествени добродетели, с които душата има сродство не по някое човешко научаване, а от самата природа. Никаква наука не ни научава да ненавиждаме болестта. Ние сами чувстваме отвращение към всичко, което ни причинява скръб. Тъй също и в душата има някакво чувство, придобито не чрез учене да се отклоняваме от злото. Всяко зло е душевен недъг, а добродетелта съответства на здравето.
Василий Велики
Винаги всичко е било само приблизително, само почти, останалото е безсмислица. Когато мислим и не спираме да мислим, което наричаме философстване, ние в крайна сметка стигаме до извода, че сме мислили погрешно. Всички досега са мислили погрешно, независимо от имената, които са носили, независимо от писанията, които са написали, ала все пак са се отказали не по собствено желание, не по своя воля, а по волята на природата, поради болест, лудост, смърт накрая. Не са искали да спрат, въпреки лишенията, въпреки ужасността, въпреки чудовищността напук на всички правила и предупреждения. Те всички обаче са стигали до погрешни изводи и в края на краищата до нищо, независимо какво е това нищо, за което ние наистина знаем, че е нищо, ала в същото време знаем още и че не може да съществува, то проваля всичко, до него свършва всичко и достига края си накрая.
Томас Бернхард
