Цитати на тема "Приятел" - страница 51
Търпи обиди, неприятности, несправедливости и не смей по своята гордост да виниш ближния си. Повярвай, ако го направиш, вината няма да лежи върху него, а върху тебе: Господ желае да очисти греховете ти, затова и ти изпраща незаслужена скръб или обида. Но пак ще ти напомня - те са напълно заслужени от теб, поради твоите стари грехове, затова приемай скърбите с радост, приемай ги като лекарство от Самого Господа, а този, който те обижда считай за твой небесен приятел, целител на твоята душа; тогава никаква обида няма да те тревожи, а само ще те зове към покаяние, смирение, търпение и ще увеличава здравето на твоята душа, и ще станеш любим на Бога.
Сава (Остапенко)
Получихме безброй съкровища от Бога: живот, способност да обичаме, да дружим, мислим, дишаме. Получихме като дар от Бога всички красоти на сътворения свят - дървета, планини, небе, звезди. Но ние не възприемаме всичко това като дар и затова не умеем да благодарим на Бога – за нашите близки и приятели, за детския смях, за клоните на дърветата, за полъха на вятъра, за възможността да се молим на Бога. Не умеейки да благодарим, не получаваме и други дарове.
Савва (Гамалий)
Защо отказваш да се примириш с врага си?
Лошо говорил за тебе, нарекъл те ... блудник?
Та що от това?
Ако той говори истината, поправи се, а ако ли не, надсмей се! ...
А по-добре не само надсмей се, но даже радвай се ...
по думите на Господа:
"Кога ви намразят човеците,
и кога ви отлъчат и похулят, и разнесат името ви,
като лошо, заради Сина Человеческий, възрадвайте
се в оня ден и се развеселете, защото голяма е наградата ви на небесата" (Лук. 6:22-23).
Ако ли той е казал истината, а ти... осъдиш своите прегрешения, ще получиш награда ...
Често враговете със своите справедливи порицания
вършат това, което не могат да направят приятелите
със своите похвали и приятни речи.
Йоан Златоуст
Братя и приятели, обичайте Църквата!
В нея е вашият живот, вашата жива вода, бликаща непрестанно от непресъхващият Извор-Светия Дух! В нея е вашият мир, вашето очистване, освещение, изцеление, просвещение, вашата сила и помощ, в нея се съдържат най-възвишените, вечни цели на човека. О, какво благо е Църквата!
Йоан Кронщадски
Разделяне на душата от тялото
В голяма скръб и печал се намира душата, когато я влекат и я принуждават да върви насам и натам
(в различни посоки).
Демоните искат да я отведат със себе си в геената; ангелите желаят тя да стигне заедно с тях до
обителите на светлината.
В това време не са й от полза нито приятелите, нито братята, нито обичаните от нея, нито близките, нито познатите. За нищо счита тя и богатство, и имущество, а мисли само за това колко са греховете й и колко големи са те.
Душата кръжи тогава около тялото и му говори: "Прощавай! Взима ме смъртта и аз заминавам.” А тялото отговаря на душата: "Иди си с мир, мила душа!
Господ, Който ни сътвори, да ни избави от геената!”.
Ефрем Сирин
Не говори, че е невъзможно да получиш Светия Дух; не говори, че е възможно да се спасиш без Него. Не говори, че може да Го придобиеш, без да знаеш за това. Не говори, че Бог не ни се явява. Не говори, че хората не виждат Божествената светлина, или че в наши дни това е невъзможно. Това не може да е невъзможно, приятели мои, но е напълно възможно за онези, които пожелаят.
Симеон Нови Богослов
В днешно време, всички сме станали Търговци. Разбираме от бизнес, имаме усет и добре ни се отдава! Нека обаче се замислим всички. Да се насочим към правилната инвестиция, че гледам че е на изчерпване и вече почти не се произвежда! А за да продължаваме да търгуваме и да се задържим конкурентни на пазара, без нея не може! Тя е добавка към всичко, използва се и като подправка, но най-вече, като основен продукт! Без нея не можем и тя без нас! Няма ли я, няма бизнес, след време ни няма и нас! Изчерпваме се и изчезваме в нищото. Погубени от грешно положени усилия, труд и очаквания. Съвест, Приятели - съвест!!! Вече толкова е ценна, че няма цена! Скоро, ако продължаваме така, ще стане кът и ще се крие в сянка за да не бъде наранена! Но нека не забравяме, че е дар Божий и сянката не е подходящото място и ще изчезне в един момент напълно! Изчезне ли обаче.....? Помилуй ни Господи!
Младен Неделчев
Когато бях на седемнайсет години, за първи път се влюбих в един художник, който се оказа моята голяма любов. И първата ми любов, с когото в момента сме добри приятели, без намесата на нещо интимно и без да е валидна поговорката, че първата любов ръжда не хваща. Всъщност, при мен приятелството не хваща ражда. Аз по принцип съм емоционална и влюбчива натура. И аз се влюбих в него. Той приличаше на Георги Христов, моя любим изпълнител. Имаше неприятна прилика с него и дори пееше така добре, както него. Той се казваше Денис. Но тази любов не видя реализация, защото ми е трудно да си спомня какво се случи, но той беше по-темпераментен от мене и пожела много рано да консумираме връзката си, а аз не бях готова за това. И се размина във времето нашата за кратко възникнала любов, влюбване.
Сашка Васева