Цитати на тема "Страх" - страница 53
...Веднага след 10 ноември се закриха всички клубове. Според мен това бе продиктувано от страха интелигенцията да не се събира, да не общува, да не обменя информация, да не мисли. Известно е, че творците с това са опасни, те никога няма да извадят нож като мутрите. Аз постоянно имам нужда да се събирам с колеги, за да ми олекне на душичката. Липсата на възможност за общуване сред творците е гибелна за изкуството. Дори вече започвам да вярвам в предсказанието на една италианка, която каза, че през 2006 г. вече няма да се говори за такава държава България. Ето, вижте какво става - някои хора забогатяват страшно, толерират престъпността, защото понякога участват в нея. Наникъде отива тази страна.
Доньо Донев
Страх ме е от калъпите и инстинктът ми към независимост ме кара да бягам в свободната зона на творчеството от всякакви системи, независимо дали се наричат модернизъм, социализъм или капитализъм. За мене творчеството е единствената връзка на човека с Бога, а как ще бъде наречена тази «религия» изобщо не ме интересува.
Иван Кулеков
...Не е толкова опасно поражението, колкото е опасен страхът да си признаем поражението ... Не се бойте а си признаете поражението. Учете се от опита на поражението. Преработете щастелно, внимателно и систематично онова, което е било направено лошо. Ако допуснем възгледа, че признаването на поражението предизвиква - както отстъпването от пизициите - униние и отслабване на енергията в борбата, то трябва да кажем, че такива революционери не струват и пукната пара.
Владимир Ленин
Усетих страха й, преди да чуя писъците й.
Кошмрът й запулсира в мен, изтръгвайки ме от съня ми, свързан с плаж и някакъв готин тип, който разтриваше плажно масло по кожата ми. Образите – нейните, а не моите – се натрапиха в съзнанието ми: пламъци и кръв, миризма на дим, смачкани ламарини на кола. Картините ме обсебиха, задушиха, докато някаква все още рационално мислеща част от ума ми се опитваше да ми припомни, че това не е е моят сън.
Ришел Мийд
С наближаването на гарата все по-често срещахме изгорена, унищожена техника и много трупове. Наши трупове, на братя-славяни. Това е всичко, което е останало от Майкопската бригада. Бригадата, която духовете изгориха, разстреляха в новогодишната нощ на 95-та година. Боже, помогни ми да се измъкна... Разказват, че когато първи батальон превзел сградата на гарата и спрял да си почине, един от бойците се огледал наоколо и завил като вълк. И оттогава го избягват - бил полудял. Върви напред като омагьосан, от нищо не го е страх, нищо не го плаши. Във всяка част има такива отчаяни - и при нас, и при врага. Ех, Русия, какво правиш със синовете си?! Онова момче искаха да го пратят в болница, ама къде ти - не можем да извозим дори ранените. А той, макар и луд, но воюва. А на "континента" може и съвсем да откачи.
Вячеслав Миронов
На всеки човек е присъща вродена съпротива към подчинението. Дисциплината премахва тази съпротива и след известна тренировка прави подчинението навик и подсъзнателно действие. Докъде може да стигне един недисциплиниран футболен отбор? Играчите реагират подсъзнателно на сигналите. Това трябва да е именно така, защото секунда за размисъл може да даде възможност на противника да скочи.
Войната е много по-сложна от футбола. Няма човек, който да не изпитва страх по време на сражение, но дисциплината създава у него форма на заместващ кураж, който заедно с мъжеството му води до победа. Самоуважението идва директно от дисциплината. Поговорката в армията: "Някой да е виждал мръсен войник с медал?" е вярна в много голяма степен.
Джордж Патън
...Всеки страх овързва с ужас душата и я смущава; той прави човека бездеен и безпомощен. А страхът от суеверия е най-безпомощният и най-парализиращият от всички страхове. Човек, боящ се от боговете, се бои от всичко: от земята, от морето, от въздуха, небето, тъмнината, светлината, шума, тишината, съня. Сънят дава отдих и успокоение за всички, освен за суеверния. Нещастната му душа бива тревожена от страховити видения и невероятни призраци, така че мъчителните му съновидения прогонват и самия сън. Но и събуждайки се, суеверният не счита своите видения за лъжовни, така че страхът не го оставя нито в съня му и нито наяве.
Плутарх
Срамът е неудоволствие, съпроводено от идеята за някое наше действие, което другите, както ни се струва, порицават. Обяснението... трябва да се обърне внимание на различието, съществуващо между срама и скромността. Срамът е неудоволствие, следващо постъпката от която ни е срам; скромността е страх или боязън от срама, пречещ на човека да допусне нещо срамно. Скромността обикновено се противопоставя на безсрамието, които по природа не са свързани, а само на думи.
Барух Спиноза
Откакто бях дарена с благодатта да разбера любовта на Исусовото сърце, всички страхове напуснаха моето сърце. Споменът за моите грешки ме смирява, напомня ми никога да не се уповавам на собствените си сили, които са единствено слабост, но това припомняне ми говори още повече за милостта и любовта.
Тереза от Лизио