Цитати на тема "Страх" - страница 20
Чета, изучавам, проучвам, слушам, разсъждавам и от всичко това се опитвам да оформя една идея, в която да вложа колкото може повече здрав разум. Няма да говоря от страх да не кажа глупости; още по-малко ще рискувам да върша такива; защото не съм готов да злоупотребявам с доверието, което те са благоволили да ми покажат. Това е поведението, което следвам и което ще следвам.
Жилбер дьо Лафайет
Поразителното е, че аз по природа толкова ленив, когато трябва да пиша писма, буквално не мога да се спра, когато пиша на тебе. Не искам и не мога да скрия, че изпитвам слабост към тебе. Сърцето ми се преизпълва с радост, когато си мисля за тебе и твоето бъдеще. И все пак понякога не съм в състояние да прогоня печалните зловещи, предизвикващи страх съмнения, когато като мълния в ума ми проблесне една мисъл: съответства ли твоето сърце на твоя ум, на твоите дарования? ... А тъй като в това сърце явно властва демон, изпращан не на всички хора, то какъв е произходът му: небесен или като на демона на Фауст? Ще се окажеш ли ти – и тази тревога силно терзае моето сърце – подходящ за истинско човешко семейно щастие? А от известно време ... дали си в състояние да донесеш щастие на своите близки?
Хайнрих Маркс
Не критикът има значение, не човекът, който изтъква как силните се препъват или къде онези, които вършат полезни дела, са могли да ги на правят по-добре. Уважение заслужава човекът, който действително излиза на арената, чието лице е белязано от прах, пот и кръв, който се стреми към целта без страх, който греши и отново и отново не улучва целта, защото няма усилие без грешки и недостатъци; който знае какво е да си безкористен и се посвещава на кауза, която си заслужава; който в най-добрия случай достига високите постижения на триумфа, а в най-лошия случай, ако не успее, а много му се иска, знае, че мястото му никога няма да бъде сред боязливите и студени душици, които не познават нито победата, нито поражението.
Теодор Рузвелт
