Цитати на тема "Изкуство" - страница 56
Всичко е временно: любовта, изкуството, планетата Земя, вие, аз. Смъртта е толкова непредвидима, че успява да изненада всеки един от нас. Откъде може да знаеш дали този ден не е последният ти? Мислиш си, че ти остава време. И после изведнъж - край, изчезваш, твоето време е изтекло. Смъртта е единствената среща, която не е записана в органайзера ти. ...Всичко е временно и всичко е за продан. Както всичко останало, човекът е продукт със срок на годност. Това е причината да се пенсионирам на 33 години. Казват, това е идеалната възраст, за да възкръснеш.
Фредерик Бегбеде
Изследвали ли сме нещо до най-малкия детайл, то загубва за нас ценността си. Следователно трябва да се предпазваме от това изобщо да изследваме нещо до най-малкия детайл. Само че ние не можем другояче освен да изследваме всичко до най-малкия детайл, това е нашето нещастие, така разрушаваме всичко и унищожаваме всичко, едва ли не вече сме унищожили всичко. Изследвали сме толкова дълго един ред от Гьоте, че вече не ни изглежда така прекрасен, както в началото, и постепенно загубва своята ценност за нас, а онова, което в началото ни е изглеждало като най-прекрасния стих изобщо, накрая е вече елементарно разочарование. Накрая сме разочаровани от всичко, което сме изследвали до най-малкия детайл. (...) Накрая вече не изпитваме никакво удоволствие от изкуството, както и от живота, и това е съвсем естествено, защото с времето сме загубили наивността, а с нея и глупостта. Но вместо това си спечелваме само нещастие.
Томас Бернхард
Ако бяхме лишени от изкуството на преувеличението, ние щяхме да сме осъдени на един ужасяващо скучен живот, на едно съществование, което изобщо не си струва да бъде съществувано. (...) За да обясниш нещо разбираемо, ти просто си длъжен да преувеличиш, единствено преувеличението онагледява, а когато вече си на възраст, опасността, че ще те вземат за глупец, вече изобщо не те интересува.
Томас Бернхард
Във всички битки винаги настъпва момент, когато и най-смелите войници, след като са дали всичко от себе си, са готови да побягнат. Този страх идва от липсата на вяра в тяхната смелост; нужен е съвсем малък повод, претекст, за да им бъде върната вярата: истинското изкуство е да го породиш.
Наполеон Бонапарт
Днес изкуството е да се атакува всичко срещнато, така че врагът да се победи на части, преди да се е обединил. Когато казвам, че трябва да се атакува всичко срещнато, искам да кажа, че трябва да се атакува всичко, което е в движение, а не в позиция, която го прави твърде превъзхождащ.
Наполеон Бонапарт
"Древното изкуство притежава особено вътрешно съдържание. В онези епохи, изкуството било обладано от същата цел, която книгите имат в наши дни, а именно да запазят и разпространят познание. Някога хората не пишели книги, а въплъщавали познанията си в произведения на изкуството. Ние можем да открием множество велики идеи в произведенията на старото изкуство, достигнали до нас. Стига да знаем само как да ги разчетем." - отбелязано в обложката към диска на лейбъла ЕСМ - Bach, J.S. - Morimur (Partita В Minor BWV 1004) - The Hilliard Ensemble, D.James, C.Poppen etc.
Георги Гурджиев
По въпроса за наследството бих разделил гърците на три категории: осъзнати, полуосъзнати и неосъзнаващи.
Първите - съвсем малцина - знаят. Усетили са страховитата тежест на наследството. Разбрали са нечовешката степен на съвършенство в словото и формата на древните. И това ги съкрушава.
Втoрите - мнозина - нямат пряко познание. Обаче са "чували". Те са като синовете на прочутия философ, които не разбират трудовете му, но виждат, че тези, които знаят, ги ценят и ги награждават. Славата ги дразни, но ги и ласкае. Винаги се надуват - когато обясняват на другите.
Третата категория - неосъзнаващите - са невинни и непорочни (тоест неуки: Макриянис, Теофилос, Народът). Чували са за древните от митове и легенди, които са усвоили като приказки. Те са тези, които създадоха народната традиция и изкуство. Те са единствените, които живеят без грижа за наследството.
Никос Диму
...Веднага след 10 ноември се закриха всички клубове. Според мен това бе продиктувано от страха интелигенцията да не се събира, да не общува, да не обменя информация, да не мисли. Известно е, че творците с това са опасни, те никога няма да извадят нож като мутрите. Аз постоянно имам нужда да се събирам с колеги, за да ми олекне на душичката. Липсата на възможност за общуване сред творците е гибелна за изкуството. Дори вече започвам да вярвам в предсказанието на една италианка, която каза, че през 2006 г. вече няма да се говори за такава държава България. Ето, вижте какво става - някои хора забогатяват страшно, толерират престъпността, защото понякога участват в нея. Наникъде отива тази страна.
Доньо Донев
Наистина съм щастлив, защото Бешков беше един огромен художник и философ, който ме е въвел по приказен начин в лоното на карикатурата, сатирата, на пластичните изкуства. Когато той почина на 54 години, а ние бяхме по на 20 и няколко, въпреки мъката, с младежка небрежност си помислихме "Поне си е отживял". Сега от позицията на 73 години, разбирам, че той е починал като юноша, на който творчеството беше на столетник.
Стоян Дуков
