Цитати на тема "Въпрос" - страница 63
Пълнолетен" е хубава старонесмка дума. Тя означава: "да бъдеш отговорен", а тоест "да не мълчиш". Когато бях във възрастта на събралите се тук ученици и ученички имаше война. И, израснали под идеологическото влияние и контрола на национал-социализма, ние се подчинявахме и учехме на сляпо послушание, което мнозина от моето поколение ги доведе до гибел. Едва в следвоенните времена, когато бях на осемнадесет-деветнадесет години, аз с големи усилия се учех да се ориентирам, да задавам въпроси и високо да възразявам. Така, наваксвайки, аз станах пълнолетен и в периода на политическото възстановяване - през 50-те и 60-те години, в епохата на Аденауер - намерих достатъчно възможности да се съпротивлявам и да подложа на изпитание моето "да" и моето "не.
Гюнтер Грас
"Преди 15 години реших, че има бяло поле в шаха. Че не е развит в професионален план, че са необходими мениджъри, които да го промотират. И си казах защо не -имам всички предпоставки. Разбирам играта, говоря няколко езика, имам известен опит и другото бе въпрос на време. И смятам, че вече съм професионалист на високо ниво." - на въпрос как е попаднал в мениджърския бизнес, в интервю за Агенция "Фокус", 17.10.2005 г.
Силвио Данаилов
"Да бъде победен ракът, тази ужасна болест. Усещам, че това е възможно и моментът наближава. Вече десет години се опитвам да дам моя скромен принос в тази битка. Знам за какво става дума. Това е болка, която съм изпитал и аз, защото баща ми почина от рак." (Отговор на въпроса каква е неговата мечта)
Алесандро Дел Пиеро
От волното - или неволно - игнориране на реалността в крайните й форми произлизат трагедията или комедията. И двете живеят от преувеличението и стълкновението.
При това разликата между трагедия и комедия е по-скоро въпрос на гледна точка, отколкото на съдържание.
И трагичният, и комичният герой нямат мярка, логика или чувство за хумор.
Никос Диму
Често ме описват като спокоен, мълчалив и въздържан. Понякога в това описание се съдържа нещо отрицателно. Но аз не мога да отговоря въодушевено на някой банален въпрос. Това не е заради арогатност или незаинтересованост, а защото приемам въпросите насериозно. Ако възприемам всичко ликувайки, нещата, за които си струва да се ликува, ще загубят своята стойност. Един пример: Торино ми харесва точно заради това - там няма много поводи за ликуване. През зимата често е мъгливо и мрачно, слънцето го няма със седмици. Това ми харесва. Не искам да прозвучи като клише, но времето в Торино прилича на живота. Скръбта е част от радостта. Не може винаги да е слънчево. Мъглата дори прави слънцето по-ценно, когато то отново изгрее.
Алесандро Дел Пиеро
Щом се бяхме обърнали и спуснали по течението на водата, край брега на родината ни, и избирахме място за излизане, в чама ни отново се изгърмя. Тоя път изгърмял гъркът, притежателят на чама (каика - бел.цит.) с едно пищовче, което му бил дал Христо Шипченчето. И това стана тогава, когато трябвало най-много да се мълчи и не вдига никакъв шум. Турският караул сигурно е чул тоя гърмеж. Караджата искаше да го хвърли в Дунава, защото гръмването от страна на гърка смяташе за предателство, но Хаджията не даде.
- Не трябва да захващаме от грък, каза той, па макар и да е виновен, което не ми се ще да вярвам.
Нещастният грък се извиняваше някак, но докато да отсъди Хаджията участта му, момчетата му бяха добре наложили гърба.
- Стига му боят - допълни Хаджията, и въпросът се счете за окончателно решен.
Хаджи Димитър
По въпроса за наследството бих разделил гърците на три категории: осъзнати, полуосъзнати и неосъзнаващи.
Първите - съвсем малцина - знаят. Усетили са страховитата тежест на наследството. Разбрали са нечовешката степен на съвършенство в словото и формата на древните. И това ги съкрушава.
Втoрите - мнозина - нямат пряко познание. Обаче са "чували". Те са като синовете на прочутия философ, които не разбират трудовете му, но виждат, че тези, които знаят, ги ценят и ги награждават. Славата ги дразни, но ги и ласкае. Винаги се надуват - когато обясняват на другите.
Третата категория - неосъзнаващите - са невинни и непорочни (тоест неуки: Макриянис, Теофилос, Народът). Чували са за древните от митове и легенди, които са усвоили като приказки. Те са тези, които създадоха народната традиция и изкуство. Те са единствените, които живеят без грижа за наследството.
Никос Диму
Нищо не е невъзможно. С правилно отношение можете да постигнете всичко, което искате. Всичко е въпрос на избор дали ще гледате положително или отрицателно на нещата. Аз мога да гледам на "няма работа" като на "никой не иска да ме наеме и никой не иска да ми даде работа". Или да гледам на "няма работа" като на "фантастична почивка".
Мини Драйвър
Учудващото е, че огромната по обем книга е написана за много кратко време. И тук идва един друг много интересен въпрос – за същото ли време един преводач може да я преведе? Два романа на Фокнър, написани в продължение на 25 години – "Градът" и "Дворецът", ми отнеха пет години; при това там се сменяха само две поколения. В "На изток от рая" се сменят повече от три поколения и тук преводачът се изправя пред нещо, което не може да бъде нито преглътнато, нито систематизирано от която и да е от съществуващите теории на превода. Той също като автора трябва да мине по завоите и бродовете на всички тези поколения за много по-кратко време, а за това е нужна такава страхотна историко-социална адаптация, каквато нито теоретиците, нито читателите могат да допуснат, че е необходима за успешния край на едно такова дело.
Кръстан Дянков
[Полк. Петър] Ганчев си е присвоил някакво привилегировано положение. На два пъти му телеграфирам, че е офицер за свръзка между нашия и германския щаб, да ме осветлява върху оперативните въпроси. Той даже не благоволи да ми отговори. Той е останал само придворен лакей, а всяко военно достойнство и качество е загубил.
Константин Жостов
След свършването операциите против сърбите, германците веднага поискаха да турят ръка на нашата армия. Искат нашите дивизии да влязат в тяхно подчинение, да вземат железниците, комендантствата на градовете, а за нас резервираха правото да им бъдем покорни ратаи. Възпротивих се. И благодарение на това имахме сполуката против англо-френците. Ако те командваха нашата армия, ние все щяхме да бъдем около Черна. Затова те са недоволни от мене. Жеков, вместо да ме подкрепи – и той се отърсва (обърсва) с мене. Изглежда, че Жеков е струпал върху мене и всички криви дърва по разните въпроси, по които сме в несъгласие с министрите. Аз съм черната котка. Пред мене Жеков е съгласен по всички въпроси. Изглежда, че пред тях друго говори. По всичко се вижда желанието му да ме унизи, затова и той не ме вика на конференциите. Всички дойдоха при Царя, само аз не. Пуста дребнавост.
Константин Жостов
Седях в стаята си, захласнат в разрешението на един чрезвичайно жизнен за мен въпрос: през разпраното отверстие в джеба на жилетката ми промъкнал се, кой знае кога, един малък кръгъл предмет и се залостил чак в края на дрехата; към претърсванието на тези забравени кьошета на тоалета си аз прибягвам при същите обстоятелства, при които евреите разгръщат старите си тефтери; трябваше да се уверя дали скритият в прореза предмет е някое копче от панталони или е някаква монета. Разочарование или радост. Предметът се движи с помощта на пръстите ми под материята, достига отверстието, пръстът ми усеща вече металическа студенина, различава вече нарезите по периферията – 50 стотинки!
Алеко Константинов