Цитати на тема "Проблем" - страница 64
"След време ден след ден си давах сметка, че смъртта на баща ми опрости моята игра. Съзнанието ми се лиши от някои мисли и съмнения, които ме мъчеха и за които съм размишлявал. Престанах да обръщам внимание на чуждото мнение за играта ми. Покрай болестта на татко разбрах, че има далеч по-неразрешими проблеми. Футболът беше моят живот, но животът не е само футбол. Добрата ми игра може би се дължи на факта, че осъзнах това." (Обяснява промяната в себе си след смъртта на баща си)
Алесандро Дел Пиеро
В Европа такъв проблем съществува още от времето на Ренесанса. Вражди има, особено в отношенията между писатели и критици, писатели – писатели, критици – критици. Много отрано се създава една взаимна нетърпимост, защото, от друга страна, Европа ражда и много идеи, прекалено много идеи, повечето от които са в постоянен конфликт, трудно се намират мостове за сближение между идеите и това го показва и развитието на философската мисъл в Европа. В Америка е обратно – отново се получава някаква интеграция на човешките стремежи, разсъждения.
Кръстан Дянков
Няма съмнение, че във всичките й форми на съществуване Русия е незаобиколим фактор и източник на тревоги точно както динозавър, който дори в предсмъртни гърчове създава проблеми с огромното си туловище. Сигурно е, че в световната джунгла всички са принудени да се съобразяват с тези габарити, за да не пострадат самите те.
Иво Инджев
Книгата ми – това са моите изложби през годините. "Лица” са събрани по време на пътуванията ми извън България. Те са от моментите, в които съм искал не просто да докажа, че съм бил пред Айфеловата кула в Париж или на Тауър бридж в Лондон. Хората там имат същите проблеми, които имам аз, ежедневни радости или скърби. Хубаво е да ги носим със себе си. И да ги показваме, когато можем. Така обединих един мой репортаж от Ирак, след това от Ню Йорк и от европейски столици. Вторият цикъл е "Съдби”, в него е животът на децата, лишени от родителска подкрепа, и възрастните хора, които са сами. Последният цикъл е "Нрави”, това са нравите ни български... В българския бит има още много неща, които ще ги има и при това доста дълго време. Но вярвам, че тези нрави постепенно ще започнат да отмират. Пример са селските събори – важно събитие за местната общност с традиционна програма, веселба, кебапчета и бира. Но пък в България започнаха да изчезват селата.
Росен Коларов
Можеш да помогнеш на човек да реши проблемите си по два начина: първият - с пари, а вторият е като превърнеш живота му в ад, за да му се видят всички предишни проблеми нищожни." - "Помочь человеку решить проблему можно двумя способами: первый - деньгами, а второй - превратить его жизнь в ад, чтобы все его прежние проблемы показались мелочью.
Дмитрий Нагиев
Има още нещо, което искам да запомните. Забравете проклетите си тревоги за нашите флангове, но не чак толкова, че да скръстим ръце. Някакъв проклет тъпак на времето е казал, че фланговете трябва да се защитават и оттогава всички кучи синове са луднали да отбраняват фланговете си. Ние в Трета армия не искаме това. Фланговете са нещо, за което трябва да се тревожи врагът, а не ние.
Не искам да чувам думите: "Ние защитаваме позициите си." Ние нищо не защитаваме! Нека противниците правят това. Ние непрекъснато напредваме и не искам да хващаме нищо друго освен врага. Ще го хванем за носа и ще го сритаме отзад; ще го побъркваме през цялото време и ще преминем през него без никакви проблеми. ... Нашето мото е: "L'audace, l'audace, toujours l'audace!" Запомнете това, господа.
Джордж Патън
Гледам малко бодрост да дам, да кажа: "Бе, я се стегнете. Бе я махнете, това черно, сложете нещо свежичко. Вижте деня, усмихнете се. Така сме по-полезни на хораа около нас." Щото иначе: "Ох, чакай да ти кажа какъв проблем имаам, ох, ох, ох..." и започва едно... и внучето, и дъщерята, и сина... и така, и така, и така... Гледам да не съм съпричастна на това. Защото поставяйки се на друго място, забравяш своето собствено.
Латинка Петрова
Не е нито стеснителност, нито скромност, аз съм реалист. В България е национален спорт да плюем и е наша лоша черта. Част от проблемите ни идват от завистта, която има у българина. Това ме разочарова. Винаги съм смятал българина за разумен, състрадателен човек, трудолюбив и продължавам да вярвам в това. В последно време малко се съмнявам в трудолюбието му. Защото работа на пазара има, но той стои. Ще е без заплата, без средства, защото няма да отиде да работи за едни 2000 лв. примерно. Защо бе, нали се оплакваш? Отиди, работи. Ако си намериш по-добра работа, премести се. Но не мрънкай, че няма работа, защото има. Затова се съмнявам в някои от качествата на българина, с които бях закърмен като ученик. Той не гледа в собствената си паница как да я напълни. Енергията му отива повече в това да гледа как на съседа да му е по-празна паницата. Това е истината.
Димитър Рачков