Цитати на тема "Цел" - страница 67

Коалиция ГЕРБ-СДС оставаме заедно! Трябва да имаме самочувствие за свършената работа. Видяхме, че от коалицията,,Да, България" и БСП изтичат писма за разпределяне на постове. ИТН се сгромолясаха – от любимци на народа стигнаха до дъното. Най-позорен е резултатът на БСП. Но с цялата си наглост те се държат като хора, които едва ли не са спечелили изборите. Единственото, което имат повече от ГЕРБ, е самочувствие без покритие."Промяната" ще е такава подмяна, че после няма да могат да ги намерят с откраднатите пари и задълженията на държавата!Социолозите не познаха резултата, защото нямат алгоритъма на машините. Ако не беше,,дружбата" им с фирмата - организатор на изборите, първите нямаше да бъдат първи. Видяхме клатушкащи се пияни министри - с торбички като тази на президентския съветник Пламен Узунов. Целта е разграждане на държавността и заграбване. Вижте цитата
Бойко Борисов
Трябва да си дадем сметка, че похвалата е просто една вербална "кучешка бисквитка". Много родители и учители са подведени да смятат, че поощренията и наказанията са две много различни стратегии. И някои се оплакват, че са опитали и двете, но нито едното не е помогнало. Всъщност те са опитали само един похват - аз го наричам подхода "правещ-нещо-на-детето". Поощренията и наказанията са огледални стратегии - и двете са опит да се контролират децата. A децата, също като възрастните, не обичат особено да бъдат контролирани. Единственото нещо, което наградите и наказанията могат да ни спечелят, е краткосрочно послушание, но на тежка цена. Вместо това, подхода, който трябва да възприемем - и за който е много по-трудно да се даде точна рецепта - е поход, който наричам "работещ-заедно-с-детето". При него включваме децата във вземането на решения и гледаме отвъд конкретното поведение, така че да не изпускаме от полезрението си дългосрочните цели. Вижте цитата
Алфи Кон
Бих ги призовал (родителите - бел.цит.) да обърнат внимание на дългосрочните цели, които си поставят в отглеждането на децата си, както и да преразгледат доста изкривените си схващания за ученето. На първо място, дори ако беше вярно, че натискът и неприятното преживяване от ходенето на училище наистина вдигат нивото на усвояване на факти и умения, заслужава ли си това за един любящ родител, при положение, че емоционалните, социални и морални последствия за развитието на детето са значителни и тревожни? Но това не е всичко. Ами ако този тип високо-натоварващо традиционно училище пречи и на интелектуалните ни цели за развитието на детето? Нещастните деца не развиват критическо мислене и креативност. Дори на децата, които са притесняващо послушни, които не могат или не искат да се разбунтуват срещу училище от този тип, то нанася вреда. Защото задушава любопитството им и ги кара да работят толкова усърдно, че не им остава време за истинско мислене. Вижте цитата
Алфи Кон