Цитати на тема "Място" - страница 70
Вярвам че свободата е способността да следваш гласа на разума и знанието, против гласовете на ирационалните страсти; това е освобождаването което дава на човека свобода и го поставя на пътя на използването на собствените си рационални способности и на обективното разбиране на света и неговото собствено място в него.
Ерих Фром
"Нейното място в деноминацията беше единствено по рода си. Тя не претендираше да бъде ръководителка, но изключително един глас, една вестителка, която предава Божиите вести на народа Му. Нейният живот беше отбелязан с дълбока скромност и високо духовно влияние. Нейните вести допринесоха главно за единство на църквите на адвентистите от седмия ден” (Речник на американски биографии, том 20, стр. 98)
Елън Гулд Уайт
Аз четях повече комикси, отколкото учебници! Отраснах в Кънектикът, а там имаше едно място, наречено "Луиз”. Беше на една пряка от къщи, и аз редовно ходех при Луиз, купувах си сладко, това беше всяка събота сутрин. след това си вземах редовния "Супермен”, или нещо друго. Първо започнах с по-неизвестните герои, като Ричи Рич, а после преминах и на супергероите - Супермен, Батман, Зеленият човек. Купувах си за около три долара сладкото и комикса, отивах вкъщи и четях комикси, докато ядях шоколад...докато не ми изпадаха зъбите.
Трийт Уилямс
България трябва да стане богата, благоденстваща и щастлива, но – за всички. Тогава целият български народ ще разгърне скритите си сили и ще си създаде в новата история място и участ, каквато заслужават неговият устрем, неговите амбиции, неговото трудолюбие и неговата прекрасна земя. Той ще стане тъй велик и уважаван, какъвто е бил и в миналото. Въпросът е: как да стане това?
Иван Хаджийски
Сципион попитал Ханибал кой пълководец смята за най-добър. Ханибал отговорил:
-Александър Македонски.
- А втори след Александър?
- Пир, владетелят на Епир.
Сципион продължил да пита кому отдава третото място:
- На себе си. - отвърнал Ханибал.
Сципион, засмивайки се, възкликнал:
- Тогава на кое място би поставил себе си, Ханибале, ако не беше победен от мен?
- Тогава бих поставил себе си по-горе от Александър.
Ханибал
Идеите ми идват като просто си вървя по улиците и от време на време гледам стените около мен, особено в Лос Анджелис. Мисля, че Лос Анджелис е най-визуалното място на света. Правя това още от началото на 50-те, а и особено наскоро – в последните две години. Може би накрая ще науча хората да се вглеждат малко по-настоятелно в живота си, да успяват да отделят красивото от грозното в ежедневието.
Денис Хопър
...Интересува ме само собствената ми съдба, и едничката държава, на която бих искал да служа, е моята работа. Но по какъв път следващото поколение ще извоюва щастието си – все ми е едно, единствената ми грижа е как да наредя разсипания си живот и да изпълня призванието си. Когато подредя собствения си живот и имам свободно време, тогава може би някога, след вечеря ще помисля как да сложа ред в света. Но първо трябва да си намеря мястото; вие може да имате време да се грижите за чуждите проблеми, аз – само за своите.
Стефан Цвайг
Промени се моята представа за живота като за ценност, като за щастие. Колима ме научи на съвсем друго нещо. Принципът на моя век, на моето лично съществуване, на целия ми живот, изводът от моя личен опит, правилото, усвоено от този опит, може да бъде изразено с пестеливи думи. Първо трябва да се отвръща на плесниците, а чак на второ място – на подаянията. Трябва да се помни злото преди доброто. Всички добрини трябва да се помнят сто години, а всичко лошо – двеста. Ето с това схващане се отличавам от всичките руски хуманисти на деветнайсети и двайсети век.
Варлам Шаламов
Отбивам се на гроба на моите родители, за да запаля свещица за паметта им. Това е вече всичко, което мога да им дам. На тях, които ми дадоха всичко. Тук е мястото, където за последен път видях онова, което беше тленно у тях. И го предадох на земята. Защото тя си го позна и си го поиска. Нетленното остана в душите ни. И в небесния рай. То е раят в душите ни. Запалвам тази свещ и през ключалката на пламъчето й надниквам в неземната светлина, която е тяхното вечно жилище. Не виждам образите им, но знам, че те са не по-малко прекрасни, отколкото бяха тук и се моля, когато най-сетне и аз оставя на това място тленните си очи, тези образи да изгреят пред мен и да ме поведат по онзи непознат път, пред който непораслата ми душа все още тръпне.
Александър Шурбанов