Цитати на тема "Книга" - страница 73
Когато се събудих сутринта в 3 часа на 8 ноември 1944 г. валеше много силен дъжд. Опитах се да заспя, но не можах, затова станах и започнах да чета книгата на Ромел "Атаки на пехотата". Случайно попаднах на главата, в която описваше една битка в дъжд през 1914 г. Беше много полезно, защото почувствах, че ако германците са могли да го направят, аз също мога да го направя, затова си легнах отново и бях събуден в 5.15 от артилерийска подготовка.
Джордж Патън
Гутенберг не е имал по-малко коварна съдба от изобретателя на барута, например. Измислил книгопечатането с най-добри намерения, той може би съвсем не е допущал, че тъй бързо книгата ще го измами и ще стане съдружник едновременно и на Бога и на Мамона, тръбач на кристална истина и на демонична лъжа.
Димитър Подвързачов
Акумулираните в този образ социално-психологически енергии бързо се освобождават – един от пътищата на това разтоварване води през тялото, стомаха, т. е. – през главоломната травестия. Алековата книга, най-вече чрез отношенията между Бай Ганьо и героите-разказвачи, извежда от полето на актуалната култура овехтелите идеологически стереотипи.
Валери Стефанов (професор)
Най-доброто средство срещу такива хора (неподкупните учени) си остава отровата, но не забравяй, че и изпълнителите на тази процедура трябва да се унищожават. С цензурата и платената от теб преса ти ще направиш щото техните книги да бъдат приети посредством убийствено мълчание. Ако някои хора не можеш да унищожиш, добре би било да им дадеш тлъсти служби. Поне някои от тях ще си нахлузят сами ярема.
Фердинанд Сакскобургготски
Така се появи "Един глас ми говори за вас”, която имаше невероятен успех. В България книгата излезе през 1999. Американска журналистка от италиански произход ме покани в САЩ. Там гостувах в телевизии в Лос Анджелис, Ню Йорк, Атланта. Появих се и в шоуто на Лари Кинг. Той ме пита за себе си и му обясних, че на 15-години са го ранили с куршум в рамото. Оказа се, че тази история никой освен него не я е знаел до момента.
Теодора Стефанова
Този, който продава творбата, трябва да си направи сметка и на кого би могъл да я продаде. Това изисква детайлно познаване на пазара. Като анекдот в бранша се разказва случаят с някой си български колекционер, който замислил голям удар в "Сотбис". Прочутата аукционна къща продала книга от голяма поредица от ХIХ в. за цели 12 000 паунда. Същия том открил в сбирката си и нашият човек. Стегнал си куфарите и право в Лондон, а там му казват: "Благодарим ви, господине, за вашите старания, но не се интересуваме от книгата." "Ама аз ще предложа много по-ниска цена", упорства той. "Тенк ю, няма нужда", отвръщат. И така, докато нашенецът не избухнал: "А онзи случай?" "В онзи случай, сър – обяснили от "Сотбис" – знаехме, че на лорд Х тази книга му липсва в библиотеката. И той много искаше да я има. Затова тя достигна тази цена.
Павел Тодоров
Би ми било много интересно да се срещна с Фишер. Той е единственият жив ексшампион, когото не познавам лично. Идеята на Фишер е играта да се върне в своя първичен образ, както се е играла преди хиляди години, когато не е имало никакви книги. По този начин всичко би зависело от таланта, а не от домашните разработки с компютър, както често се случва сега.
Веселин Топалов
"Елън Уайт прие една идея [амалгамация на хора с животни], която по това време беше разпространена и 26 години след първата публикация бе отстранена по добра причина от нейните книги. Пророци не са безгрешни. В противен случай би било ненужно да се апелира за изпитване на пророчеството. Признателност и доброжелателна критика не се изключват взаимно.” (Klaus Kästner, Ellen G. White und das Problem der "Artenvermischung", http://www.stanet.ch/sabbatschule/pdf-dateien/aktuelles/egw%20amalgamation%20kaestner%20poehler.pdf)
Елън Гулд Уайт
Един голям редактор, мой добър приятел, сподели с мен преди половин година, че съжалявал задето не си е водил дневник за работата на двама ни – за цялостното хрумване, залавяне, разработване, завършване и край, за десетките хиляди размествания, промени, победи и поражения, които влизат в създаването на една книга. Този редактор отбеляза, че някои от тях са фантастични, голям брой – невероятни, но всичките са удивителни; той беше също така любезен да сподели, че тези перипетии като цяло са най-интересното нещо в двадесет и пет годишния му стаж като издател.
Томас Улф
Тогава бях достигнал онова състояние на крайно затруднение и пълна изолация, с което всеки творец трябва да се сблъска и преодолее, ако иска да оцелее. До този момент ме бе владяла онази радостна илюзия, за успех, хранена от всички нас, когато мечтаем за книгите, които ще напишем, вместо действително да ги напишем. Сега я гледах право в очите и изведнъж разбрах, че съм посветил живот и личността си на тази борба така невъзвратимо, че трябваше или да победя, или да бъда смазан. Бях сам с работата си, внезапно разбрал, че трябва да бъда сам с нея, че сега никой друг не може да ми помогне, колкото и силно да желае това.
Томас Улф
