Цитати на тема "Страна" - страница 77
Кризата не е в анимацията, а в държавата. Кризата е финасова и по-нататък всякаква. В момента, в който има пари, ще има и добра анимация и всичко ще е наред. Проблемът е финансов, не творчески. По принцип в нормалните страни се прави предимно комерсиална анимация и когато човек си изкара нужния му за живот доход и има добра идея, тогава се стиска малко, сяда и я реализира не за пари, а за слава. Но основната работа е комерсиалната, детска анимация, детски сериали за телевизията. Това е.
Владимир Шомов
Вие, хората от Юга, не знаете какво правите. Тази страна ще потъне в кръв и само Господ знае как ще приключи това. Това е безразсъдство, безумие, престъпление срещу цивилизацията! Вие говорите толкова лекомислено за войната; вие въобще не знаете за какво става дума. Войната е ужасно нещо! Вие грешите, също така, относно хората на Севера. Това е миролюбив, но упорит народ, и те също ще се бият. Няма да позволят тази страна да бъде унищожена, без да бъдат положени всички възможни сили, тя да се запази...
Уилям Шърман
Аз ще изкажа една малко нетрадиционна мисъл. Много често се говори, че младите хора не гласуват, че не са достатъчно политични. Политиката, все пак, е преди всичко дело на зрелите хора – на отците на семействата, на бащите и майките, на онези, които имат фундаменталната отговорност да строят и да съхраняват домовете. Зрелите хора трябва да решат нормализирането на страната, а тогава ще решат и проблемите на младите хора, които естествено са по-слабо политични – те кипят в живота, наслаждават му се и все още не са поели отговорностите за домовете. Ако зрелите хора успеят да направят нормалния избор, от това ще спечелят и младите, които сега напускат страната ни, тъкмо защото тя не е нормална и не им предлага пътища за реализация, сигурност и уважение. Ако страната се нормализира, те ще спрат да я напускат, а тогава ще започнат да имат интерес да предлагат свои идеи за нейното устройство.
Калин Янакиев
Не ни искат и това си е! Още от най-крехка възраст пречим. Докато бях ученик в музикалното училище, хазяйката ми обясняваше, че обичала да си поспива до обяд – след това можело да свиря, докато дойдат гостите за поредния жур, тогава така се казваше. В следващата квартира не харесваха пък високите тонове, дразнели ги, и тях, и кучето им. По-късно съседите оставяха възмутени бележки в пощенската кутия: "Стига вече с това пиано, като че ли 100 бизона тичат". (И това за старинното ми италианско чело!) Че сме излишни в тази страна, започнах да се досещам още преди години: "Оплакват се от провинцията, че свирите много Бах” – скараха ми се веднъж в Концертна дирекция. Вече бях известен артист, концертирах из цялата страна: "Ама много съвременна музика слагаш в програмите си!” – сърдеха се познати и колеги.
Венцеслав Николов