Цитати на тема "Страна" - страница 76
Отговорът ми е - каза Фрост, - че не знам. Навярно не е Бог, какъвто Вие имате предвид. Не в стария издялан от дърво белобрад старец, а в едно висше същество - в такъв Бог вярвам. Защото аз усещам, че във Вселената има някаква сила и власт. Тя е твърде подредена, за да бъде безконтролна и безстопанствена. Като погледнем на този ред, на това равновесие - от механизма на атома на едната страна на везните и законите в природата на другата, не може да не усетим и разберем, че тук има някаква контролираща и направляваща сила.
Клифърд Саймък
Според старото становище ученикът е този, който се проваля, детето - което тръгва по лошия път, гражданинът - който нарушава закона, и бедните, които са бедни, защото са безделници, но днес често се казва, че няма глупави учащи се, а само лоши учители, няма лоши деца, а само лоши родители, няма престъпност, освен от страна налагащите закона институции, и няма мързеливи хора, а само лоши системи за поощрения. (стр.94)
Бъръс Фредерик Скинър
Поведението обикновен се нарича добро или лошо, според начина, по който обикновено е подкрепяно от другите. То обикновено се нарича правилно или погрешно по отношение на условностите. Има правилен и погрешен начин да се направи нещо: дадено движени при шофиране на кола е правилно, а не просто добро, а друго движение е неправилно, а не просто лошо. Сходно разграничаване може да се направи между похвалата и укора, от една страна, и заслугата и обвиняването, от друга. Хвалим и укоряваме хората по принцип, когато тяхното поведение е положително или отрицателно подкрепящо за нас, без да се интересуваме от продуктите на тяхното поведение, но когато отдаваме на човек заслуга за постижение или го обвиняваме за щета, посочваме постижението или щетата и подчертаваме, че те са резултат от неговото поведение. (стр.125)
Бъръс Фредерик Скинър
Най-добрите хора на руската революция дадоха свидни жертви, загинаха млади, безименни, но разклатили трона – такива жертви дадоха, че в момента на революцията тази партия беше останала без сили, беше останала без хора, които да поведат Русия след себе си. Пукнатината, по която се беше разцепило времето – не само руското, но и световното време, в което от едната страна остана целият хуманизъм на деветнайсети век с неговата жертвоготовност, с неговия нравствен климат, неговите литература и изкуство, а от другата останаха Хирошима, кървавата война и концентрационните лагери, средновековните изтезания и разпадът на душите, предателството като нравствено достойнство – е застрашителен белег на тоталитарната държава.
Варлам Шаламов
М... казваше, че мъдрият и проницателен човек, способен да види обществото такова, каквото е, би намерил навсякъде повод за горчивина. Затова той непременно трябва да обърне поглед към забавната страна не нещата, да разглежда хората като кукли на конци, а обществото като сцена, по която те подскачат. От този момент нататък всичко се променя: духът на различните съсловия, тщеславието им с неговите нюанси в зависимост от отделните индивиди, мошеничествата и пр., всичко става повод за развлечение и човек запазва здравето си.
Никола дьо Шамфор
Маршал Дьо Ноай завел дело в Парламетна срещу един свой арендатор. Осем от деветимата съветници отказали да вземат страна с думите: "В качеството на роднина на господин Дьо Ноай." И наистина му били роднини... но от девето коляно. На един от съветниците – господин Юрсон, това тщеславие се сторило смешно и ставайки, той заявил: "И аз отказвам." Председателят го попитал: "В качеството си на какъв?" Той отговорил: "На роднина на арендатора."
Никола дьо Шамфор
