Цитати на тема "Душа" - страница 79
Отдалече изглежда, че е лесно да се прави добро на душите, да ги накараш да обичат Бога, да ги изваеш по своите възгледи и разбирания. Отблизо, напротив, се чувства, че да правиш добро без Божията помощ е толкова невъзможно, колкото да върнеш върху нашето полукълбо слънцето през нощта.
Тереза от Лизио
Сега вече нямам никакво друго желание, освен да обичам Исус до полуда! Да, само ЛЮБОВТА ме привлича, не искам вече ни страдание, ни смърт, и все пак и двете са ми еднакво скъпи. Дълго време ги бях призовавала като предвестници на радост. ... Страданието беше мое притежание и ми се струваше, че докосвам небето. Днес само пълното отдаване в ръцете на Бога ме ръководи – друг компас нямам. Не умея вече нищо друго да искам с жар, освен съвършеното изпълнение на Божията воля над душата ми.
Тереза от Лизио
...От престъпника искали сам да потвърди собственото си наказание, като обяви чернотата на своите престъпления: карали го подобно на тройния убиец Жан-Доминик Лагланд да казва: "Чуйте за всички мои ужасни, безчестни и окаяни деяния, извършени в град Авиньон, където моята душа се опетни като безчовечно наруши свещените правила на приятелството.
Мишел Фуко
Най-добрите хора на руската революция дадоха свидни жертви, загинаха млади, безименни, но разклатили трона – такива жертви дадоха, че в момента на революцията тази партия беше останала без сили, беше останала без хора, които да поведат Русия след себе си. Пукнатината, по която се беше разцепило времето – не само руското, но и световното време, в което от едната страна остана целият хуманизъм на деветнайсети век с неговата жертвоготовност, с неговия нравствен климат, неговите литература и изкуство, а от другата останаха Хирошима, кървавата война и концентрационните лагери, средновековните изтезания и разпадът на душите, предателството като нравствено достойнство – е застрашителен белег на тоталитарната държава.
Варлам Шаламов
По електронната поща ми изпратиха хумореска за "предимствата", на които може да се радва човек, навършил 60 години. Четях, усмихвах се наполовина на духовитостите и усещах как в душата ми заедно с това се утаява някаква горчивина. Всяка човешка възраст подлежи на присмех. Има достатъчно неща, за които можем да поднасяме детската наивност, юношеската пламенност, младежката самоувереност, уталожената зрелост, но всички техни недостатъци са поправими, защото са временни, преходни и следващата възраст най-вероятно ще ги преодолее. Недъзите на старостта – това окончателно отпадане на душата и тялото – са неотстраними. Те се отменят само от смъртта, от окончателното тържество на Нищото. Затова в насмешките над старостта има нещо неприемливо, което нарушава добрия тон и свидетелства за неизтънчена чувстнвителност.
Александър Шурбанов
Отбивам се на гроба на моите родители, за да запаля свещица за паметта им. Това е вече всичко, което мога да им дам. На тях, които ми дадоха всичко. Тук е мястото, където за последен път видях онова, което беше тленно у тях. И го предадох на земята. Защото тя си го позна и си го поиска. Нетленното остана в душите ни. И в небесния рай. То е раят в душите ни. Запалвам тази свещ и през ключалката на пламъчето й надниквам в неземната светлина, която е тяхното вечно жилище. Не виждам образите им, но знам, че те са не по-малко прекрасни, отколкото бяха тук и се моля, когато най-сетне и аз оставя на това място тленните си очи, тези образи да изгреят пред мен и да ме поведат по онзи непознат път, пред който непораслата ми душа все още тръпне.
Александър Шурбанов