Цитати на тема "Душа" - страница 74
Безблагодатен - това е този, който няма благодат. Заповедите не могат да се изпълняват без благодат. Не можем да бъдем целомъдрени без благодат, щедри - без благодат, търпеливи - без благодат, прощаващи - без благодат. Не, не можем да бъдем - това в човека го няма. В човека има оттмъстителност, похотливост, в човека има разни яростни движения на душата. И ако човек, потиска това зло в себе си, без благодат не може да го постигне. И всеки християнин трябва да бъде благодатен. Както казваме на Божията Майка:
《Радвай се благодатна, Господ е с Тебе!》
И ние трябна да бъдем в своята мяра толкова благодатни колкото да изпълним заповедите.
А благодатните - те са благодарни. Който не е благодатен - той не е и благодарен. Който е благодарен - той е и благодатен. Ето, забележете това за себе си!
Бъдете благодарни на Господа хора всякога. Ето това е пътят към придобиването на Светия Дух!
Андрей Ткачов
Защо мнозина не разбират беседите за духовните неща?
Поради затлъстялост на сърцето. Ако сърцето е преизпълнено с пристрастия към земното, то загрубява, както е казано: "угои се, задебеля и затлъстя". В този вид то тегли надолу като котва и приковава о земята душата с нейния ум. Така, въртейки се в кръга на низкото, сърцето става неспособно и не може да се издигне към небесното - като птица, натежала от храна. Пребивавайки в земното и греховното, то не вижда възвишеното, и целият му строй му е противен...Небесното е област, съвършено незпозната за него. Умът и сърцето нямат нищо в своите разбирания и опит, които да приложат към тамошното, та да видят небесното поне "смътно като през огледало". Ето защо нито мислят за това, нито искат да слушат другите, които разсъждават, нито пък отварят книгите, които пишат за това. Не поради това ли у мнозина ще видите понякога не едно светско списание, но нито едно духовно такова, нито пък духовна книга, нито дори Евангелието?
Теофан Затворник
Разделяне на душата от тялото
В голяма скръб и печал се намира душата, когато я влекат и я принуждават да върви насам и натам
(в различни посоки).
Демоните искат да я отведат със себе си в геената; ангелите желаят тя да стигне заедно с тях до
обителите на светлината.
В това време не са й от полза нито приятелите, нито братята, нито обичаните от нея, нито близките, нито познатите. За нищо счита тя и богатство, и имущество, а мисли само за това колко са греховете й и колко големи са те.
Душата кръжи тогава около тялото и му говори: "Прощавай! Взима ме смъртта и аз заминавам.” А тялото отговаря на душата: "Иди си с мир, мила душа!
Господ, Който ни сътвори, да ни избави от геената!”.
Ефрем Сирин