Цитати на тема "Душа" - страница 73
Нищо случайно не се случва в живота ти, всичко е за добро. Бог винаги всичко довежда до края и ти ще разбереш това, още преди да стигнеш до края. Ще го разбереш в движение. В живота ти стъпка по стъпка се осъществява премъдър план, който те води към вяра, мъдрост, святост и красота, правейки душата ти зряла, силна и в същото време мека.
Андрей Конанос
ДЕЦАТА НЕ ОБИЧАТ ПРИНУЖДЕНИЕТО
Не е достатъчно родителите да бъдат благочестиви. Необходимо е да не насилват децата си, опитвайки се да ги направят добри чрез принуда. Можете да прогоните децата си от Христос, ако себично спазвате религиозните принципи.
Децата не обичат принуждението. Не ги насилвайте да ходят на църква. Можете да кажете следното: "Който иска, може да дойде с мен сега или да дойде по-късно." Дайте възможност на Бог да говори с душите им.
Не можеш да принудиш другия човек. Ще дойде неговото време, този момент ще дойде, просто трябва да се молите за него. Мълчание, търпение и най-вече с молитва, тайнствено принасяме полза на другите хора.
Порфирий Кавсокаливит
Истинският брак е отричане от себе си, подобно на монашеството, но по размера на отговорността му е дори още по-сериозно, защото отговаряш за двама. Съпрузите са двама в една плът. Единият страда – неминуемо боледува и другия. Това което Бог е съчетал, човек не бива да разделя. Да избягаш от кръста на семейството е лесно, но тогава спасението на душата е под въпрос.
Йоан Крестянкин
Сродството на душите не възниква внезапно. Само в сериалите става така - той я погледнал, тя него и готово - те се обичат с най-чистата любов. Това не се случва в реалния живот. Истинската любов никога не възниква от нищото. Тя винаги израства от малки кълнове - от уважение и възхищение към човек, от влюбване, от привързаност и приятелство, приятни моменти, от вниманието, което си отделяте. Любовта се култивира и от двамата - опознавайки се, свиквайки един с друг, проявявайки уважение и съчувствие, отдавайки внимание и грижи.
Александър Иляшенко
Човек, който благочестиво живее, не допуска злото в душата си. А когато в душата няма зло, тогава тя е невредима и в безопасност. Над такива хора нито злобния демон, нито случайностите имат някаква власт. Бог ги избавя от злините и живеят те невредимо пазени, като богоподобни. Някой похвали ли такъв човек, той не приема сериозно похвалите, някой обезславя ли го, той не се защитава и не се възмущава на онзи, който го обижда.
Антоний Велики
Така е устроено от Господ Бог, грижещ се за нашето душевно спасение, че всеки човек в този живот да има кръст, който и трябва той да носи с детска покорност към нашия Небесен Отец, викайки към Него от дълбочината на своята душа: " Отче наш! да бъде във всичко Твоята свята воля, само не ме лишавай от Твоето Небесно Царство!".
Антоний Оптински
Ако сме болни от рак и разберем, че на Северния полюс има доктор, който може да ни излекува, ще оставим всичко, ще преодолеем всякакви препятствия – само и само да се доберем до целителя
и да се избавим от болестта.
Няма да ни уплашат нито трудности, нито финансови разходи, зарязваме всичко и отиваме. Смиряваме душата си заради здравето.
А когато ракът на греха заплашва със смърт душата ни – колко повече трябва да оставим всичко и да тичаме, без да обръщаме внимание на препядствията. Да дойдем, да застанем на колене, да признаем греха си, да получим лекарство и да се изцелим.
Ефрем Аризонски
Мисията на патриарха е мисията на добрия пастир. Оня пастир, който според притчата за Спасителя, полага душата си за овците. Той храни с небесна храна своето паство. Старае се то да бъде издигнато в нравствено отношение, да живее по Божиите заповеди чист живот и достоен за званието Христови следовници.
Неофит
Цялата тайна е в това да търпиш каквото Бог ти изпраща. И няма да забележиш как ще влезеш в Рая. Само търпението ти не трябва да бъде безразсъдно, тоест, безотрадно, а разумно, разсъдително търпение – че Господ вижда всички твои дела в самата ти душа, както ние гледаме в лицето на любимия човек, т.е. ясно, внимателно. Гледа и изпитва: какъв ще се окажеш в скърбите. Ако потърпиш, ще бъдеш възлюбен от Него. А дори да не изтърпиш и пороптаеш, но се покаеш, пак ще бъдеш възлюбен от Него.
Анатолий Оптински
Ако си тръгваш от духовния отец с униние, печал, с още по-голяма тежест, отколкото си дошла при него, ако той ти причинява страдание и това страдание те тегли към земята, и ти не получаваш облекчение – пази се от такъв отец! ...
Сигурен признак на истинския духовен отец, който може да те напътства: ако си тръгваш от него облекчена, душата ти сякаш е преповдигната над земята, чувстваш в себе си нови сили, мир, радост, светлина, любов към всички, с желание да работиш над себе си, да служиш на Христа - знай, че това е твоят истински духовен отец.
Алексей Мечов
- Отче, означава ли това, че човек не трябва да има надежда за спасение и страх от вечните мъки?
- Ако има надежда за спасение, няма да се страхува от вечните мъки. А за да има човек надежда за спасение, това означава, че в живота му има малко или много някакъв порядък. Бог няма да остави онзи човек, който се подвизава с любочестие според силите си и няма склонност да върши безчинства, но в хода на борбата ту побеждава, ту бива победен. Ако той има поне малко желание да не огорчи Бога, ще влезе в рая "с обувките”. Благият по природа Бог ще го натика в рая по "скандален” за всички начин. Ще си промисли да вземе душата му в час, когато той се кае. Може цял живот да се бори, но Бог няма да го остави. Ще го вземе в най-подходящия момент.
Паисий Светогорец
Не бива да вярвате на поличбите. Няма никакви поличби. Господ ни управлява чрез Своя Промисъл и аз не завися от нито една птица, нито ден, нито нещо подобно. Който вярва в поличбите и суеверията, му е тежко на душата, а който смята, че всичко зависи от Божият Промисъл, на душата му е радостно.
Никон Оптински