Цитати на тема "Душа" - страница 72
Ние сме длъжни да се борим със злото в своето сърце. Най-голямото зло, което най-често ни посещава е раздразнението. Във всекидневния живот всичко ни дразни: като започнем от гълъбите, които ни цапат балкона, та стигнем и до най-близките ни хора - роднините. Особенно ни раздразняват старите, защото мърморят, мрънкат, инатят се, трудно чуват и т.н. Също така и малките деца, защото на тях трябва по сто пъти да им повтаряме едно и също, за да запомнят, за да научат нещо, понеже все още не могат да слушат от първия път. Съвсем да победим раздразнението навярно у нас трудно ще се получи, за това съвършенство е нужно в душата ни да се посели Божията благодат. Но да не показваме своето раздразнение, да го сдържаме и да го надвиваме чрез молитви - ние можем, ако пожелаем. И ние сме задължени да правим това, защото това е угодно Богу. На Бога е угодно хората да не се дразнят един на друг, а да се обичат.
Борис Долженко
Как ще дойде мирът, ако хората не се примирят с Бога?
Само когато човек се примири с Бога, тогава настъпва и вътрешен, и външен мир. Обаче, за да се примири човек с Бога, трябва да дойде на себе си, да се покае, да живее съгласно с Божиите заповеди. Тогава Божията благодат и мир се вселяват в душата му, така че той е в състояние да помогне и за мира на околните.
Паисий Светогорец
Забравили сме думичката "нежност"... Когато на човека, на неговата изранена каеща се душа възлагат духовен балсам - това се нарича нежност. Когато с добра, сърдечна, ласкава дума даваме на опечаления човек сила да живее, да вярва, да обича - това всъщност е нежност. Жалко, че сме забравили тази дума, забравили сме това понятие, не обичаме, не съчувстваме и не пазим един другиго.
Йоан Миронов
Истинската любов сега е рядкост. Но тя съществува, не си е отишла от нас, хората.
Тя винаги е в нас, дадена ни е от Бога, като най-важна награда и защита. Но ние сме забравили да я приемаме и даваме.
Всички искаме страст и огън, силни емоции, щастие тук и сега - сложете ги на поднос със златна ивица.
Но сърцето трябва да е готово за такова велико чувство, трябва да се научи да дава и получава, да уважава, да търпи, да прощава, да оценява, да не се унижава, да не лицемерничи, да не се гордее
Очиствайки душата и сърцето за любовта - едва тогава най-накрая ще я намерим.
Валериан Кречетов
Ако нямате мир в душата, ако нямате мир в семейството, то дори и да се обсипете със земни блага, няма да се чувствате добре, няма да бъдете щастливи. Щастието е вътре в нас. То е във вътрешния ни мир, в мира с нашите ближни. Именно в това се състои семейната хармония и човешкото щастие.
Павел Гумеров
Постът - това е труд; без труд полза няма. Промяната на човешката душа е сериозно дело, най-трудното нещо, което може да бъде.
Постът е време на пречистване, покаяние, време, което ни помага да излезем от суетния свят, в който живеем ден след ден и не мислим често за главното. Времето минава, а ние стоим на едно място, душата не се променя. Затова за нас би било добре да се сприятелим с поста, защото той дава най-важното - духовната трансформация.
Николай Булгаков
Дванайсетте добри другари:
1. Правда – от смърт избавя.
2. Чистота – при Бога води.
3. Молитва – съединява с Бога.
4. Любов – дето е любовта, там е Бог.
5. Смирение с благодарност – от това сам сатаната трепери.
6. Разсъдителност – над всички добродетели.
7. Вършене на добро – бърз път към спасението.
8. Въздържание – то не се нуждае от заповеди.
9. Усилие – чест за тялото и спасение за душата.
10. Покаяние – радост за Бога и ангелите.
11. Неосъждане – спасение без трудове и мъки.
12. Милост – дело на самия Бог.
Амвросий Оптински
Човек, който знае, че се намира под защитата на родната си майка, се радва, защото никой друг няма да го разбере, да го изслуша, да му съчувства и да му помогне така, както родната му майка.
Ние християните имаме родна Майка - Преблагословената Дева Мария, пред Която всяко християнско сърце е готово да се разкрие с радост, с пълно доверие и със светла надежда.
Тя е била и ще остане за вечни времена Майка на всеки човек и на цялото човечество. Тя познава грижите и тревогите на земните майки. На Нея са й близки нашите нужди и скърби, болести и трудности, с които е обременен всеки един от нас.
В миговете, в които християнското сърце намира прибежище под светия покров на Божията Майка, когато намира надежда и утешение, ни се иска непрестанно да възклицаваме на Нея:
Преславна Приснодево, Майко на Христа Бога, принеси нашата молитва пред Твоя Син и наш Бог, за да спаси чрез Тебе нашите души.
Владимир Сабодан
Дете мое, винаги внимавай, и когато си щастлив, и когато си тъжен. Когато си щастлив, не бива да губиш контрол от жизненост и смях, нито когато си тъжен, трябва да си толкова мрачен, че да си личи. Причината е тази, че сатаната стреля към нас с мисли като стрели, но не може да разбере дали сърцето ни е възприемчиво към тях. Но тъй като той е експерт, след като изстреля стрела – т.е. след като ни нападне със зла мисъл – наблюдава лицето ни и всички движения на тялото ни и въз основа на тях преценява колко добре стрелата е поразила сърцето ни. Ако види, че душата е ударена, тогава изстрелва още стрели там, за да я убие. Но ако заключи от външните признаци, че душата не е наранена, променя атаката си и т.н.
Ефрем Аризонски
