Цитати на тема "Направа" - страница 79
Антихристът ще дойде за човешка погибел, за да нанася на хората оскърбления. В дейстителност, какво ли няма да направи той в това време? Ще приведе всички в смут и объркване както посредством своите заповеди, така и посредством страх. Той ще бъде страшен във всички отношения - и в своята власт, и в жестокостта, и в беззаконните заповеди. Но не се страхувай: той ще има сила... само над погиващите. И Илия тогава ще дойде, за да поддържа вярващите.
Йоан Златоуст
Съвети за младоженци:
1. Никога не се ядосвайте едновременно.
2. Никога не си викайте един на друг (освен когато къщата гори).
3. Ако единият от двамата трябва да спечели в спор, тогава се откажете от победата в полза на другия.
4. Ако е необходимо да направите порицание, направете го с любов.
5. Не бъдете злопаметни.
6. Не си лягайте, без да се помирите.
7. Опитайте се да кажете ласкава и мила дума на другия поне веднъж на ден.
8. Признавайте грешките си и не се страхувайте да поискате прошка.
Александър Авдюгин
Ако целият ти живот е преминал гладко и безгрижно, плачи над самия себе си. Защото и Евангелието, и опитът на народа в един глас твърдят, че никой, без големи страдания и мъка, не е оставил каквото и да е велико и полезно дело, нито пък се е прославил на небесата. Ако ли пък целият твой живот е напоен с пот и сълзи за достигане на правдата и истината, радвай се и се весели, защото, наистина, голяма ще е твоята награда на небесата. Не се поддавай никога на безумната мисъл, че Бог те е оставил. Знае Бог точно колко можеш да понесеш и отмерва страданията и мъките за всекиго. "Както хората знаят – казва св. Нил Сорски, – каква тежест може да носи конят, каква магарето, каква камилата, и според това ги товарят – според техните сили; както грънчарят знае колко време трябва да държи грънците в огъня, та нито да се напукат, нито пък да останат недопечени – как Бог не ще да знае на коя душа, колко и какви изкушения да проводи, за да я подготви и направи способна за Небесното Царство.
Николай Велимирович
Никога не очаквайте благодарност от другите. Именно вие трябва да сте благодарни, безкрайно благодарни. Когато си дадете сметка затова, ще имате Божието благословение. Знаете ли защо? Защото, когато Бог иска да помогне на някого - на вас да речем, Той ще изпрати някой да го стори. Този някой може бъде който и да е. Това ще рече, че ако Бог не бе изпратил тъкмо този човек, Той щеше да изпрати някой друг. Така или иначе щеше да ви се помогне. "Помощта ми е от Господа" Коя съм аз тогава - този "който и да е" - та да се възгордея, задето помагам? Понякога чуваме някой да казва: "Ако не бях аз, това не би могло да се направи" и други такива безсмислици. Докато всъщност всичко е щяло да се направи! Разбирате ли защо? Защото както ни е казано, Бог може да сътвори Авраамови чеда дори от камъни и да ги изпрати на света!
Майка Гавриила
Нека си представим: ето, прибираме се от храма, събличаме си палтата, преобуваме се. Влизаме в стаята и виждаме, че Господ Иисус Христос седи на масата. Някой от нас, виждайки Го жив, седнал така на масата, ще се осмели ли да отиде до телевизора, да го включи и да седне да гледа – когато там, в стаята, седи живият Христос? Или ще започнете да се карате със съседа, или да бърборите по телефона? Няма да го направите, нали? Но всъщност Христос – Той винаги може да бъде с нас и ние винаги можем да имаме общение с Него и винаги можем да бъдем близо до Него. Какво ни пречи? Пречи ни нашето неверие, неверие в казаното от Господ: "Аз съм с вас през всички дни до свършека на света". И веднага щом всеки от нас се обърне към Него – Той вече е тук, близо, Той стои невидимо, Той невидимо присъства.
Дмитрий Смирнов
Ние понякога забравяме, че жената, въпреки цялата й ангажираност, е много крехко същество. И единственият път към сърцето на една жена е нежността. Когато жената чувства, че е обичана, тя е способна на всичко. Само с любов, само с нежност можете да достигнете до сърцето й. Когато тя се чувства обичана, ушите й са отворени, сърцето й е отворено, и тя с удоволствие би направила точно това, което е отказвала да направи само пет минути назад.
Каква е основната женска претенция? Не е незабития пирон, не са разпръснатите чорапи. "Ти не ме обичаш!" - това е основният проблем. Тя трябва да почувства, че е обичана - това е, което трябва да постигнете и да съхраните, а всичко останало само ще се нареди.
Николай Могилни
Първият етап от развитието на семейството е да се научим да се търпим един друг. Но по различни оценки това продължава от порядъка на 10 години. Какво означава това – да се научим да търпим? Това не означава да чакаш, стискайки зъби, кога върху съпруга ти ще падне метеорит. Да търпиш – това означава да поставиш себе си под другия. По какъв начин? Превъзнасяния, хитри уловки, характер – необходимо е всичко това да се постави под другия. И другият е длъжен да направи същото. Това е да възприемеш другия като самия себе си. В този процес единият става част от другия. При нас често се вижда как ние поставяме себе си над другия. Ако и двамата се учат да се търпят един друг, то след известнво време става чудо – те стават като един.
Алексей Юдин
Относно вашето дете, за което ми пишете, смятам, че суровото отношение към него ще го направи още по-лошо.. Разговаряйте с него за доброто и с добро, и после не упражвявайте натиск, а му показвайте колко се огорчавате, че върви по такъв път. нека да говорят делата и само делата, защото нито радостта остава незабелязана, нито скръбта. Изпълнявайте вашите задължения като го съветвате, а после доверете детето си на Бога.
Паисий Светогорец
Вместо да се срамувате от онзи, който ще започне пред вас да злослови за ближния си, по-добре му кажете: "Ех, братко, аз падам всеки ден в най-страшни грехове, как бих могъл да осъждам еди-кого си?". По този начин ще направите едновременно две добрини и с едно лекарство ще изцелите и себе си, и ближния. Един от най-кратките пътища за опрощаване на греховете да не осъждаме никого. Казано е: "не съдете и няма да бъдете съдени" (Лука 6:37).
Йоан Лествичник
Днес е много актуално да се говори за земния живот, за това, колко е нужно хората да се ваксинират, иначе ще умрат. Но каквато и ваксина да си направи човек, една, две, ако иска дори и десет, а може и нито една - все тая, той така или иначе ще умре. Ваксината на вечността - това е покаянието. Ако ние си направим ваксината на вечния живот, т.е. да вземем покаянието като наш духовен труд, тогава ще живеем вечно на небето в Христа Иисуса Господа нашего.
Онуфрий Киевски
Към какво водят постът и покаянието? Защо е нужен този труд? Водят към очистване на греховете, душевен покой, към съединяване с Бога, към осиновяване, към дръзновение пред Господа. Има защо да се попости и да се направи изповед от цяло сърце. Наградата за добросъвестния труд ще е безценна.
Йоан Кронщадски
НА КАКВО МОЖЕМ ДА СЕ НАДЯВАМЕ НА ТАЗИ ЗЕМЯ
Мащеха е земята и като мащеха постъпва с нас. Като на доведеници гледа на нас, като на чужденци от далечни места, като на сираци, докато не ни направи свои роби.
Аргатуваме й ден и нощ и затова ни плаща надница с най-калпавите си притежания: грях, болест и смърт. Който само от нейния хляб живее, този не знае що е ситост. Колкото повече яде, все по-силен глад го мъчи. И колкото повече играе по гайдата й, все по-голяма мъка го наляга.
Дето и да погледне окото, вижда смърт. Каквото и да пипне ръката, усеща гроб.
Каквото и да придобиеш, добиваш и страх да го не изгубиш. Каквото и да обикнеш, изпълваш се с мъката на загубата.
Николай Велимирович
В момент на изкушение е много трудно да устоиш на ураган, който е на път да те отнесе във вихър от скандали и кавги. Ето защо, опитай се да се молиш, когато имаш такава възможност, с думите: "Господи, моля те да ме благословиш сега, когато всичко е наред. И когато дойде изкушение - помогни ми да се сдържам, да контролирам ситуацията. Направи така, че в трудни моменти, когато обикновено не съм в състояние да се справя с гнева, страха, съмнението, неверието и нервите, моето поведение е поне малко по-различно".
Андрей Конанос
Роден съм през 1862 г. във Виена. Бях юрист, без да съм завършил право, бях медик, без да съм изучавал медицината, бях и книжар, без да съм продавал книги, любовник, без да стана съпруг, и най-после писател, без да съм създал творби. Защото творби ли са наистина писанията ми? В никакъв случай. Това са екстракти! Екстракти на живота. Животът на душата и на мимолетния делник, сбит в две-три страници. На читателя остава, със собствени сили, да разложи тези екстракти, да ги превърне в истински пикантен бульон, с духа си да ги накара да кипнат, с една дума - да ги направи вкусни и смилаеми.
Петер Алтенберг