Цитати на тема "Година" - страница 80
...Няма да приема хора, които направиха максимално възможното за затваряне на от Първи до Четвърти блок, сега да ми четат декларации в парламента за това как ние не сме правили достатъчно за спасяването на Трети и Четвърти блок. Имам предвид Иван Костов и групата на ДСБ. Точно тези, които подписваха меморандума 1999 година, да ми говорят сега за някакви стратегии пак, за някакви измислени неща, които те зачертаха преди повече от седем години, просто нямат право да си отварят устите. Трябва да мълчат, когато става дума за атомна енергетика в България и да стоят с наведена глава. Извинявайте, че съм толкова рязък, но...
Румен Овчаров
Кана сюбиги Омортаг, обитавайки в стария си дом, направи преславен дом на Дунав и по средата на двата всеславни дома, като измерих (разстоянието), направих на средата могила и от самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега и до Дунав има 20 000 разтега. Самата могила е всеславна и след като измериха земята, направих този надпис. Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омортаг, кан сюбиги. Нека Бог да го удостои да преживее сто години.
Хан Омуртаг
Всички сме чували, че всяко общество има печата, който заслужава. В дългите години, прекарани в емиграция, тази стара максима не ме занимаваше особено, защото тя явно не засягаше България. Струваше ми се правдоподобна, но само за свободните страни. И естествено не се отнасяше за насилствено наложени затворени общества, където това, което минаваше за журналистика, се свеждаше до изпълнение на инструкции на партийното ръководство. Тогава информациите в медиите бяха наложени на читатели, лишени на всяка възможност за избор или протест чрез същите методи на цензура и полицейщина, с който режимът беше монополизирал и всички други отрасли на живота. Не беше изобщо сериозно да се говори за свободна журналистика.
Дими Паница
Спомням си моите години на юношество, младост, където с настървение, с истинска страст се отдавах на устното слово, на публичната лекция, когато на всички или почти на всички бях готов да говоря по почти всичко, за което съм мислел, че мога да кажа нещо горе-долу смислено. Така неудържимо беше желанието ми да участвам в дискусии (днес предпочитаният термин е симпозиум), в стълкновения, щракания на идеи (за които днес са измислени всякакви маси - кръгли, квадратни, паралелепипедни, а и във всички други геометрични форми), да поучавам и назидавам като човек, който държи и везните на справедливостта, и подстъпите към Абсолютната истина.
Исак Паси
Есента на 1998 година. Жребият определя "Атлетико” (Мадрид) за съперник на ЦСКА в турнира за купата на УЕФА. Чул, недочул, Пената прави поредното си гръмко изказване пред отбора: "Испанците са опасни. Особено онова, къдравото, Киков (Кико). Имат и бразилче – Жмуньо (Жуниньо), който направо скрива топката. Затуй, получим ли записите, ще ги разузнаем подробно. Лулчев, не ми се прозявай, щото оня дингил, къдравия, ти ще го пазиш. Да видим ставаш ли за юнак и за златна ябълка, или змеят ще те изяде.”.
Димитър Пенев