Цитати на тема "Година" - страница 79
Книгата ми – това са моите изложби през годините. "Лица” са събрани по време на пътуванията ми извън България. Те са от моментите, в които съм искал не просто да докажа, че съм бил пред Айфеловата кула в Париж или на Тауър бридж в Лондон. Хората там имат същите проблеми, които имам аз, ежедневни радости или скърби. Хубаво е да ги носим със себе си. И да ги показваме, когато можем. Така обединих един мой репортаж от Ирак, след това от Ню Йорк и от европейски столици. Вторият цикъл е "Съдби”, в него е животът на децата, лишени от родителска подкрепа, и възрастните хора, които са сами. Последният цикъл е "Нрави”, това са нравите ни български... В българския бит има още много неща, които ще ги има и при това доста дълго време. Но вярвам, че тези нрави постепенно ще започнат да отмират. Пример са селските събори – важно събитие за местната общност с традиционна програма, веселба, кебапчета и бира. Но пък в България започнаха да изчезват селата.
Росен Коларов
...Ако някой става политик и отива в Народното събрание, ако иска да работи за България, той трябва да се изложи на тези рискове... дори да бъде обвиняван в продължение на пет години абсолютно несправедливо, дори срещу него да се заведат дела, дори да бъде осъден несправедливо. Трябва да поеме тези рискове, защото е тръгнал да работи за България. Ако системата е лоша, той трябва да носи пръв рисковете от състоянието на тази система, защото, ако политиците не ги поемат, ако депутатите не ги поемат тези рискове, ако магистратите не ги поемат, тези рискове изцяло падат върху обикновения гражданин. Така че или някой пресреща рисковете и ги изпробва, изпробва цялата система на собствената си кожа, или прехвърля всичко върху хората и не разбира какво им се случва.
Иван Костов
Гледайки назад към тези стари филми, смятам, че те са не само трупане на опит. Все пак не забравяйте, че тогава бях просто едно младо момиче. Това беше просто правене на второстепенни филми, а не нещо луксозно.Представете си група хора, които просто отиват и снимат един филм възможно най-бързо и най-евтино. Това е един вид опит, който си струва да придобиеш - горе-долу добре платена и не луксозна работа, в която не е нужно да вникваш, защото не е чак толкова трудна. Работихме много усърдно, като снимахме "Хелоуийн”. Това все пак беше първия ми филм, бях на 19 години, и си мислех, че ми се е случило едва ли не най-важното нещо в живота.
Джейми Лий Къртис
С наближаването на гарата все по-често срещахме изгорена, унищожена техника и много трупове. Наши трупове, на братя-славяни. Това е всичко, което е останало от Майкопската бригада. Бригадата, която духовете изгориха, разстреляха в новогодишната нощ на 95-та година. Боже, помогни ми да се измъкна... Разказват, че когато първи батальон превзел сградата на гарата и спрял да си почине, един от бойците се огледал наоколо и завил като вълк. И оттогава го избягват - бил полудял. Върви напред като омагьосан, от нищо не го е страх, нищо не го плаши. Във всяка част има такива отчаяни - и при нас, и при врага. Ех, Русия, какво правиш със синовете си?! Онова момче искаха да го пратят в болница, ама къде ти - не можем да извозим дори ранените. А той, макар и луд, но воюва. А на "континента" може и съвсем да откачи.
Вячеслав Миронов