Цитати на тема "Година" - страница 75
За първи път в историята ни едва сега е възможно да се погрижим за всеки отделен човек да живее непознат до днес висок стандарт на живот. Само допреди десет години тази "повече с по-малко" технология достигна точката на реалните възможности. Цялата човешка общност вече има свободата на избора да стане трайно успешна.
Бъкминстър Фулър
Ако зададете на някого от това поколение два прости въпроса: "Какъв искате да бъде светът след петдесет години?" и "Какъв искате да бъде животът ви след пет години?", то отговорите доста често са предшествани от: "Ако светът все още съществува..." и "Ако съм жив дотогава..." За често срещания въпрос: "Кои са те, това ново поколение?", човек се изкушава да отговори: "Тези, които чуват тиктакането." А на другия въпрос: "Кои са тези, които напълно ги отхвърлят?" отговорът може да бъде: "Тези, които не знаят или отказват да се изправят срещу нещата такива, каквито са."
Хана Аренд
Когато в 1907 година аз издадох моята книга "Праотечеството на Българите", от която излизало, че българите са били нещо по-добро от онова, което се мислеше досега за тех, аз бидох обявен за патриот и, следователно, за човек, който стои извън законите. Всички, които ме критикуваха, критикуваха ме не по съдържание, не защото посочените от мен данни са неверни, а защото съм бил патриот, който изнасял факти, че българите са били и храбри и културни, когато според мнението на моите противници било очевидно, че българите са създадени от природата за тор на чужди ниви...Моят шовинизъм, като доказвал, че Тракия и Македония са стари български земи, заплашвал от една страна Русия, която аспирираше за Южна Тракия, като хинтерланд на Дарданелите, а от друга страна - панонските славяни, които аспирираха за Солун. Становището на панонските слависти се поддържаше и от българските учени.
Ганчо Ценов
Да обикнеш някого, е като да се преместиш в къща (...) Първоначално се влюбваш във всичко ново, всяка сутрин се удивяваш, че нещата са твои, сякаш се страхуваш, че някой неочаквано ще се втурне вътре и ще обясни каква ужасна грешка е станала, че няма начин да живееш на това прекрасно място. С течение на годините стените се зацапват, дървото се напуква, вече обичаш къщата не толкова заради съвършенството и, а заради недостатъците. Вече познаваш всички кътчета и ъгълчета. Знаеш как да накараш ключа да не заяжда, когато навън е студено. Знаеш коя от дъските поддава, когато стъпиш върху нея, как да отвориш вратата на гардероба, без да скърца. Това са малките тайни, които превръщат дома ти в истински дом.
Фредрик Бакман
Преди година, слушах интервю по радиото с жена, която бе навършила 105 години. Когато я обявиха, очаквах да чуя слаб дрезгав гласец, но нейният глас беше твърд и прекрасен. Та каза: "Разбрах едно – остаряваш ли, не спирай с живота. Аз никога не спрях да правя онова, което правя, защото зная, че никога вече няма да имам шанса да се върна към нещо, което е отминало”.
Джуди Денч
Когато излизам на сцената, получавам особена сила, каквато в живота няма откъде от друго място да взема. Въпреки многото години аз съм си все така буйна, годините не могат да ме укротят... На сцената ми минават всички болежки. Дай ми на мен да съм стихийно бедствие и ми гледай сеира. Сцената ми е живецът и затова не се отказвам. Да стоя вкъщи, би значело духовна смърт за мен. Щом пълня салоните и ме аплодират, значи трябва да играя и публиката ме иска. Гледайте ми спектаклите, а не болестите!
Стоянка Мутафова
В това е нашата вина, нашият грях, че бяхме толкова добри, толкова доверчиви, затова другите правеха с нас всичко, каквото поискат. ...Минаха тия години. Вече не се оставям да ме залъгват с приказки, че на другите им било по-зле, а аз съм се отървал леко... Няма да допусна да ме убеждават, че стига да дишаш и да имаш за ядене, всичко е наред. Не вярвам вече в нищо, нито в Господа, нито в държавата, нито в смисъла на живота, и в нищо няма да повярвам, докато не почувствам, че ми се зачита правото ми на живот... Няма да отстъпя, докато не почувствам, че живея истински, а не получавам чуждите остатъци.
Стефан Цвайг
Повечето хора мислят, че на Бог е угодно човек да не яде пиле в пост, а вместо пиле да яде риба, и още по-добре - октоподи. И ето, ако ядете октопод, вие сте угодни на Бога, а ако ядете пиле, пълнено с пеницилин, вие не сте угодни на Бог. Като че ли спасението на душата зависи от пилето - дали ще го изядеш или не. Затова много хора страдат и си мислят: "Как ще издържа? Стара съм, на 96 години съм, как ще издържа без пиле? Грехота е да ям пиле, като постя!"
А за Бог въобще не е важно дали ще ядете пиле или октопод. Бог иска да се въздържате от съвсем различни неща: от гняв, от осъждане, от завист, от злословие, от сквернословие, от нецензурни думи и от много други грехове. Ето какво трябва...
Дмитрий Смирнов