Цитати на тема "Сърце" - страница 83
Откакто бях дарена с благодатта да разбера любовта на Исусовото сърце, всички страхове напуснаха моето сърце. Споменът за моите грешки ме смирява, напомня ми никога да не се уповавам на собствените си сили, които са единствено слабост, но това припомняне ми говори още повече за милостта и любовта.
Тереза от Лизио
Не защото Бог ме е предпазил от смъртен грях се издигам към Него чрез упованието и любовта. О, чувствам, че дори ако бих имала на съвестта си всички престъпление, които могат да бъдат извършени, не бих изгубили нищо от упованието си. Бих отишла с разбито от разкаяние сърце да се хвърля в обятията на своя Спасител. Зная, че Той нежно обича блудния син. Чула съм думите му, казани на св. Мария Магдалина, на блудницата, на самарянката. Не, никой не би могъл да ме уплаши, защото знам, че мога да разчитам на Неговата любов и Милосърдие. Зная, че тези многобройни обиди за миг ще бъдат унищожени, като капка вода, хвърлена в пламтящата жарава.
Тереза от Лизио
О, Божествени мой Учителю, се провикнах отдън сърце, само Твоята Справедливост ли ще получава жертви на всесъжение? А Твоята милосърдна Любов не се ли нуждае също от тях? От всички страни тя е непозната и отхвърлена. ... Сърцата на тези, на които Ти желаеш да я дадеш, се обръщат към тварите, търсейки от тях щастие и една клета мигновена обич, вместо да се хвърлят в Твоите обятия и да бъдат разпалени от сладостния огън на Твоята безкрайна любов.
Тереза от Лизио
Мислите ми бяха тъй напористи, че седнах на кревата с разтуптяно сърце, казвайки си, че са глупави и чудовищни, а аз съм само едно разглезено и мързеливо дете и нямам право да разсъждавам така. Ала неволно продължих да си казвам, че тя е пагубна и опасна, че трябва да я отстраня от нашия път.
Франсоаз Саган
Природата е създала човека така, че неговото най-голямо и най-трайно щастие да бъде свързано с нещо още непостигнато. Очакването е по-сладко от осъществяването. Това, което вече държим в ръцете си, не ни задоволява. Трайното удовлетворение е достояние единствено на онзи, който поддържа в сърцето си надеждата за бъдещи постижения.
Наполеон Хил
Не унивай и не се отчайвай. Не говори: "Ах, няма да се спася!” "Ох, как да живея по-християнски?” и така нататък. Живей смирено и кротко. Задължително пази мира в сърцето си и си казвай: Слава Богу за всичко! И за изкушенията, и за изпитанията – слава Богу за всичко! Ето това свято чувство на благодарност към Бога трябва винаги да изпълва нашите сърца.
Зосима (Сокур)
