Цитати на тема "Сърце" - страница 74
Една вечер, незнаейки как да кажа на Исус, че Го обичам и колко искам навсякъде да бъде обичан и прославен, с тъга си помислих, че от дълбините на ада никога не ще се издигне ни едно деяние на любов. Тогава възкликнах в сърцето си, че бих приела да бъда потопена в това място на мъки и богохулства, за да бъде Той и там вечно обичан. Това не би могло да Го прослави, защото Той иска само нашето щастие, но когато човек обича, изпитва желание да каже хиляди глупости.
Тереза от Лизио
Да правиш нещата както ги виждаш, да следваш сърцето си и душата си, това е чистата артистична целокупност. Няма значение дали косата е шест или шестдесет сантиметра дълга, дали на очите си имаш грим или не, дали рифовете са в една или друга тоналност, дали усилователите са Маршал или не, всичко това няма значение ако правиш нещо за правилната кауза, което за мен значи да го правиш за себе си!
Ларс Улрих
...Физическата чувствителност е събудила у нас любов към удоволствието и отвращение към страданието... после чувствата на удоволствие и страдание са посели и способствали израстването в нашите сърца на семената на себелюбието, които развивайки се, са породили страстите, от които са произтекли всички наши пороци и добродетели.
Клод Адриан Хелвеций
За хубавото се плаща. Лесно е да мразим, трудно е да обичаме. Всичко добро е трудно за постигане. Много по-лесно е да се получи нещо лошо. Това обяснява много неща. По-лесно е да се изпраща отрицателна енергия. Тя е по-лесна да се оправдае. Любовта, прошката и щедростта изискват много сърце, голям ум и много усилия.
Конфуций
Самотността и самотата са две различни неща. Когато си самотен, е лесно да изпаднеш в заблуда и да повярваш, че си на прав път. За нас по-добра е самотата, защото тя означава да си сам, без да си самотен. Ала накрая е хубаво да намериш човека, който да ти бъде огледало. Запомни, само в сърцето на друг можеш да видиш себе си и Божието присъствие в теб...
Елиф Шафак
Камък, лист, неотворена врата; камък, лист, врата. И над всичко – забравени лица. Голи и сами идваме на този свят в изгнание. В тъмната утроба, не познавахме майчиното лице; от затвора на нейната плът влязохме направо в неописуемия, неизразимия затвор на тази земя. Кой от нас познава брат си? Кой от нас погледна в бащиното си сърце? Кой от нас не е останал завинаги затворник? Кой от нас не е вечно непознат и сам? Загубата от изгубеното, в горещите лабиринти, изгубени сред ярките звезди на този уморена, безцветна пепел, изгубени! Спомняйки си безмълвното, ние търсим отдавна забравения език, изгубения край на пътя в небето, камък, лист, неотворена врата. Къде? Кога? Изгубен, от вятъра наскърбен призрак, върни се пак!
Томас Улф