Цитати на тема "Дума" - страница 84
М... лудо се забавлява с недъзите, които открива в обществото. Изглежда очарован, когато види някоя смайваща несправедливост – незаслужено разпределени постове, смешни противоречия в поведението на управници, скандали от всякакъв вид, каквито обществото често ни предлага. Отначало мислех, че е злобен. Но когато го опознах по-отблизо, разбрах на какъв принцип се подчинява този странен начин на възприемане на нещата. Става дума всъщност за почтено чувство, за добродетелно възмущение, което дълго време го е правело нещастен и кеот е заменил със склонност към шеги, – шеги, които би трябвало да са само весели, но понякога стават горчиви и саркастични, давайки да се разбере какво лежи в основата им.
Никола дьо Шамфор
Маршал Дьо Ноай завел дело в Парламетна срещу един свой арендатор. Осем от деветимата съветници отказали да вземат страна с думите: "В качеството на роднина на господин Дьо Ноай." И наистина му били роднини... но от девето коляно. На един от съветниците – господин Юрсон, това тщеславие се сторило смешно и ставайки, той заявил: "И аз отказвам." Председателят го попитал: "В качеството си на какъв?" Той отговорил: "На роднина на арендатора."
Никола дьо Шамфор
Съществува една криворазбрана скромност, заради която дори изявените личности понякога тъпчат на място. По този повод се сещам за думите, изречени от един почитан човек на закуска с придворни: "Ах, господа, как съжалявам за времето, което изгубих, докато разбера колко повече струвам от всички ви!"
Никола дьо Шамфор
Вие, хората от Юга, не знаете какво правите. Тази страна ще потъне в кръв и само Господ знае как ще приключи това. Това е безразсъдство, безумие, престъпление срещу цивилизацията! Вие говорите толкова лекомислено за войната; вие въобще не знаете за какво става дума. Войната е ужасно нещо! Вие грешите, също така, относно хората на Севера. Това е миролюбив, но упорит народ, и те също ще се бият. Няма да позволят тази страна да бъде унищожена, без да бъдат положени всички възможни сили, тя да се запази...
Уилям Шърман
Една, че две, че три усилни
и паметни години... Боже,
За някой грях ръце всесилни
издигна ти и нас наказа.
Кой ли може
неволя клетнишка изказа,
макар и – вчерашна се дума?
Да беше мор, да беше чума,
че в гроба гърло не гладува,
ни жадува!
А то градушка ни удари,
а то порой ни мътен влече,
слана попари, засух беше –
в земята зърно се опече...
...
Но мина зима снеговита,
отиде пролет дъждовита –
и знойно лято позлати
до вчера злъчни широти.
...
Върни се облако неверен, –
почакай, пакостнико черен,
неделя – две... ела тогази,
страшилище! А облак лази,
ръсте и вий снага космата,
засланя слънце; в небесата
тъмней зловещо... Милост няма!
Пейо Яворов