Цитати на тема "Път" - страница 87
Най-голямата илюзия е, че държавата може да не управлява отрасъла и собствеността си, и въпреки това туризмът да се развива. Пътищата, летищата, природните паркове, културно-историческото наследство - това са само част от важните предпоставки и елементи на туристическия продукт, но на практика държавата не инвестира в собствеността си.
Поли Карастоянова
Толкова е важно да позволим на някои неща да си отидат. Да ги пуснем на свобода. Да се избавим от тях. Хората трябва да осъзнаят, че никой не играе с белязани карти, понякога печелим, друг път губим. Не се надявай да ти върнат нещо, не се надявай да признаят усилията ти, да открият гениалността ти, да разберат любовта ти. Не се колебай да приключиш с даден етап. Не от гордост, от некадърност или надменност, а защото той просто не се вмества повече в живота ти. Затвори вратата, смени диска, почисти дома си, изтупай прахта. Престани да бъдеш този, който си бил, и се превърни в този, който си всъщност.
Паулу Коелю
Когато някой – а един ден търговците на изкуства ще се бият за този ефектен сюжет – започне да пише или да филмира драмата на Харта 77, ще постигне най-силно въздействие, ако се насочи към периода, за който би подхождало името Най-дългата седмица. Между 6 и 14 януари се разиграха най-разтърсващите сцени на онзи неповторим сблъсък на няколкостотин невъоръжени граждани с тоталитарната власт, който промени пътищата на много човешки съдби, за месеци наред завладя политическия климат на страната и остави трайна, макар и днес все още трудно измерима следа в нейната история.
Павел Кохоут
Всички сме чували за Десетте Божи заповеди, но не всички ги спазваме, защото не всички сме набожни. За мнозина у нас християнството не е хрисима идея, а е попски работи, църковно лицемерие, бизнес със заблудите на наивните. Днес за мнозинството у нас и по света няма Бог, то почита Безумния стремеж към парите, Безсъдържателното безгрижие, Безнадеждното ехо на лукса, Бързия път до лесната печалба, Безмозъчното щъкане из моловете, Бездуховния живот пред стомашния.
Румен Леонидов
Докато текстовете на Хитлер, Гьобелс и онези съчинения, опровергаващи истината за Холокоста, все пак криво-ляво се промушиха под рубриката "документално порночетиво с претенции за историчност", то "Бумерангът на злото" от Волен Сидеров разсипа илюзиите на по-наивните, които твърдяха, че става дума за свобода на словото, за най -обикновен бизнес-план, пробиващ си успешно път към читателите. Волен, популярен журналист, също озверял като мнозина от нас от демокрацията ни с нечовешко лице, се е подписал под чужди изследвания, които, сборувани така, все пак имат приносно значение.
Румен Леонидов
