Цитати на тема "Път" - страница 82
Интервюиращ: Пак ли ще търсим специален път за Русия?Владимир Путин: Няма нужда да търсите нищо, всичко вече е намерено. Това е пътят на демократичното развитие. Разбира се, Русия е повече от разнообразна страна, но ние сме част от западноевропейската култура. И това всъщност е нашата ценност. Където и да живеят нашите хора, в Далечния изток или на юг, ние сме европейци.
Владимир Путин
Тази сутрин аз дойдох, видях и бях покорен ("I came, I saw, and I was conquered", вж. "Veni, vidi, vici"), както би бил всеки, който види за пръв път този голям подвиг на човечеството... Преди десет години мястото, където сме събрани беше безлюдна, сурова пустиня. На дъното на мрачния каньон, чиито стени се извисяват до височина над 300 м течеше необуздана и опасна река... Мястото на гр. Боулдър беше покрита с кактуси пустош. И преобразяването извършено тук през тези години е едно чудо на двадесети век.
Франклин Делано Рузвелт
Вярвам че никой не може да "спаси” своя приятел човек правейки избор вместо него. За да му помогне, той може да му посочи възможните алтернативи, с откровеност и любов, без да бъде сантиментален и без илюзии. Знанието и осъзнаването на освобождаващите алтернативи може отново да събуди индивидуално всички скрити сили и да го постави на пътя, избирайки уважение към "живота” вместо към "смъртта”.
Ерих Фром
Вярвам че индивидуалността не е на пътя да трансцедира собственото си общество и виждайки къде ще отиде по-нататък или спъването на развитието на човешкия потенциал, той не може да влезе в интимен контакт със собствената си човечност. Ако табутата, ограниченията, изопачават ценности, които се явяват "естествени” за него, това е чист пример че той не може да има истинско знание за човешката природа.
Ерих Фром
За първи път в историята ни едва сега е възможно да се погрижим за всеки отделен човек да живее непознат до днес висок стандарт на живот. Само допреди десет години тази "повече с по-малко" технология достигна точката на реалните възможности. Цялата човешка общност вече има свободата на избора да стане трайно успешна.
Бъкминстър Фулър
Това е съдбата на всяка истина - да бъде обект на присмех, когато за пръв път е изказана. Някога се е смятало за смешно да се предположи, че чернокожите са наистина човешки същества и че би трябвало да се третират като такива. Това, което някога е било смешно, сега е неопровержима истина. Днес се смята за преувеличение да се прокламира постоянно уважение към всяка форма на живот като сериозно изискване на рационалната етика. Но идва времето, когато хората ще бъдат удивени, че човешката раса е съществувала толкова дълго преди да осъзнае, че неразумното посягане на живота е несъвместимо с истинския морал. Моралът в своята абсолютна форма обхваща отговорността към всичко живо.
Алберт Швайцер
Поддържай връзка само с позитивни, концентрирани хора, от които можеш да се учиш и които няма да източват енергията ти с оплакване и скучно отношение. Като развиваш връзката си с такива хора отдадени на постоянно развитие и преследване на най-важното, което може да предложи живота, ще имаш голяма компания по пътя към върха на която и да е планина, която решиш да изкачиш.
Робин Шарма
Самотността и самотата са две различни неща. Когато си самотен, е лесно да изпаднеш в заблуда и да повярваш, че си на прав път. За нас по-добра е самотата, защото тя означава да си сам, без да си самотен. Ала накрая е хубаво да намериш човека, който да ти бъде огледало. Запомни, само в сърцето на друг можеш да видиш себе си и Божието присъствие в теб...
Елиф Шафак
Камък, лист, неотворена врата; камък, лист, врата. И над всичко – забравени лица. Голи и сами идваме на този свят в изгнание. В тъмната утроба, не познавахме майчиното лице; от затвора на нейната плът влязохме направо в неописуемия, неизразимия затвор на тази земя. Кой от нас познава брат си? Кой от нас погледна в бащиното си сърце? Кой от нас не е останал завинаги затворник? Кой от нас не е вечно непознат и сам? Загубата от изгубеното, в горещите лабиринти, изгубени сред ярките звезди на този уморена, безцветна пепел, изгубени! Спомняйки си безмълвното, ние търсим отдавна забравения език, изгубения край на пътя в небето, камък, лист, неотворена врата. Къде? Кога? Изгубен, от вятъра наскърбен призрак, върни се пак!
Томас Улф