Цитати на тема "Ден" - страница 93
Ако Христос дойде в днешния свят, знаете ли какво би станало с Него? Щяха да Го настанят в психиатрична клиника, заедно с апостолите и да им бъде назначена психотерапия. Светът щеше да разпъне Христос точно както преди 2000 години. Хората не са научили нищо друго, освен по-подли форми на лицемерие. И какво би станало, ако в един ден в университет кажех на студентите си, че цялото познание на този свят няма никакво значение, освен задължението да славим Бога, да приемем Богочовека, който умря за нашите грехове, и да се подготвим за живота на бъдещия свят? Вероятно щяха да ми се смеят, а университетските чиновници, ако разберат, щяха да ме уволнят – защото е противозаконно да се проповядва Истината в нашите университети. Казваме, че живеем в християнско общество, но това не е истина.
Серафим Роуз
Винаги трябва да благодарим на Бога. Каквото имаме, не го ценим, а загубвайки плачем. Не забравяйте да благодарите на Бога за всичко: за това, че сте се събудили, за това, че Той изпраща храна, за това, че виждате земната красота, за това, че сте проживели деня, за всичко добро, за Неговото дълготърпение, за изпращаните изпитания...
Гавриил (Огородников)
Ако ти ще говориш, че твоят живот е така мрачен и повярваш, че той е мрачен, то той ще бъде такъв. Затова, когато вие сутрин се събуждате и съседките питат какво ново, вие не говорете: "Какво да е ново? Нищо. Все едно и също. А въобще какво ново може да е? Все едно и също, тотален кошмар!” Не говори това! Знаеш ли защо? Защото чува цялото твое тяло. Всички твои клетки чуват това. И ако ти 365 дни в годината говориш, че си проклет, че твоят живот е тежък, че с нищо не се справяш, то в края на краищата това влиза в тебе и те насища. Затова говори: "Слава Богу! Всичко ще бъде наред! Бог винаги ми изпраща дарове!”.
Андрей Конанос
Колко крехък е животът! Колко ценни са минутите, които ни доставят радостта от общуването! Колко е важно да общуваме, докато сме живи! В края на краищата и животът в Царството Божие също ще бъде живот в общение с Бога и Неговите светии.
Нима не виждаме често около нас, че смъртта събира повече хора, отколкото радостните поводи? Многобройните роднини по-скоро ще се съберат за смърт или помен, отколкото за рожден ден. Докато човек е жив, изглежда че има още много време напред. Ще имаме време и да се срещнем, и да поговорим и така нататък... Но идва момент, когато вече нищо няма да успееш. Нищо няма да можеш да добавиш.
Намирайте време за общуване. Казвайте си добри думи. Нека вашето семейство и приятели знаят, че са ви скъпи, че ги обичате.
Андрей Дудченко
Днес хората следват глобалната логика:
"Децата не трябва да постят, за да не се разболеят, важно е да са сити, важно е да ги предпазим от трудностите." Така и живеят, търсят всеки ден пържоли, но от това няма полза.
Когато човек се радва, че не яде, заради любовта си към Христос, тогава той наистина се храни.
Колкото го правите от любов към Христа, невкусното се заменя с вкусно, тогава с невкусното, той се наслаждава с Христос.
Паисий Светогорец
Знаете ли, колко майки са измолили своите деца? И колко бащи са измолили своите дъщери? А колко деца са измолили своите родители? Да, така е, измолили са, защото не са искали да се съгласят с това, че няма любов. А колко много хора има, които навеждайки глава, са загубили всичко, защото са поставили временното над Любовта... Обичайте! Обичайте винаги! Обичайте през всеки един ден от живота си! Надявайте се на Господа и помнете, че Той възкръсна, и каза, че ще възкреси и нас.
Владимир Астахов
Защо отказваш да се примириш с врага си?
Лошо говорил за тебе, нарекъл те ... блудник?
Та що от това?
Ако той говори истината, поправи се, а ако ли не, надсмей се! ...
А по-добре не само надсмей се, но даже радвай се ...
по думите на Господа:
"Кога ви намразят човеците,
и кога ви отлъчат и похулят, и разнесат името ви,
като лошо, заради Сина Человеческий, възрадвайте
се в оня ден и се развеселете, защото голяма е наградата ви на небесата" (Лук. 6:22-23).
Ако ли той е казал истината, а ти... осъдиш своите прегрешения, ще получиш награда ...
Често враговете със своите справедливи порицания
вършат това, което не могат да направят приятелите
със своите похвали и приятни речи.
Йоан Златоуст
Нека си представим: ето, прибираме се от храма, събличаме си палтата, преобуваме се. Влизаме в стаята и виждаме, че Господ Иисус Христос седи на масата. Някой от нас, виждайки Го жив, седнал така на масата, ще се осмели ли да отиде до телевизора, да го включи и да седне да гледа – когато там, в стаята, седи живият Христос? Или ще започнете да се карате със съседа, или да бърборите по телефона? Няма да го направите, нали? Но всъщност Христос – Той винаги може да бъде с нас и ние винаги можем да имаме общение с Него и винаги можем да бъдем близо до Него. Какво ни пречи? Пречи ни нашето неверие, неверие в казаното от Господ: "Аз съм с вас през всички дни до свършека на света". И веднага щом всеки от нас се обърне към Него – Той вече е тук, близо, Той стои невидимо, Той невидимо присъства.
Дмитрий Смирнов