Цитати на тема "Бог"
На младини не вярвах в Бог. Атеист в семейството на свещеник е все едно гъска в овче стадо - рядко явление. Когато казах на баща ми, че не искам да вървя по неговите стъпки, защото не вярвам в Бог, той въпреки очакванията си, не ми се разсърди. Просто ме погледна така, както лекар поглежда тежкоболен и ми каза, че към истинската вяра се идва чрез съмненията. Съмненията - това са изкушения, които трябва да преодолееш, за да придобиеш силна, непобедима вяра. На мен това нещо ми отне 40 години. Дойде ден (баща ми вече не беше на този свят), когато аз осъзнах, че Бог съществува. Всяка една разгадана тайна на вселената, всяко едно ново откритие ме приближаваше към мисълта за съществуването на непостижим Висш Замисъл, Закон над всички закони. Мен по инерция продължават да ме смятат за материалист, но истината е, че отдавна не съм такъв. Аз придобих вяра след дълги години на отрицание и моята вяра е силна, точно както ми предсказа баща ми.
Никола Тесла
Обидчивостта – това е една от най-сериозните страсти. Тя показва, че човек се е отдалечил от Бога. Понеже когато Бог пребивава в човешкото сърце, човек се преизпълва с вътрешна сила и мъжество. Той може да понесе немощите на ближните си и не изгубва мира и любовта в себе си, дори когато го оскърбяват.
Обратното – човек, който е лишен от благодат и е отдалечен от Бога не притежава вътрешна здравина. Не е по силите му да изтърпи дори и някоя мека забележка! Не възприема любовта на ближните и тълкува всичко изопачено. Всяко намерение, дори и доброто възприема като злоумисъл! И както обидчивият човек не е способен да усети добронамереността на ближния си, по същия начин той не може да разбере и трудностите или проблемите му. Вперил е поглед единствено в себе си: "Казаха ми нещо лошо, обидиха ме, оскърбиха ме!" Дори не му хрумва да си помисли, че този насреща има някаква болка в душата, затова и говори обидни или неприятни.
игумения Домника, Ново-Тихвински манастир
Ще кажа следното: "Живях щастливо и безгрижно дълго време и бях сигурен, че всичко е в моите ръце и винаги ще бъде така. Но когато срещнах неочаквано изпитание, разбрах, че не мога да се справя сам. Да, можеш да бъдеш силен, можеш да имаш успех, но всичко това ни е дадено отгоре и за всичко е Божията воля. Затова знам със сигурност, че за всичко, което имаш, трябва да благодариш на Бог, за всичко, от парче хляб до дете."
Дмитрий Певцов
Когато бях "командирован" за две години в Гложенския манастир, при мен идваше един партизанин. По цели нощи сме говорили. Да знаеш, беше по-голям християнин от много други. Всичко си е до човека! И в Богословската академия да си, уж "чедо на светлината", пак може да излезе най-големия хаймана и безбожник. Всичко си е до човека! Бог си избира хората...
дядо Назарий
