Цитати на тема "Нищо" - страница 87
Реших да отклоня отношението й, като дадох дълъг, южняшки отговор. Произхождам от хора, които знаят как да рисуват нещата. Дразнете южняка и ние ще изтощим моментите от живота ви с нашите бавни, подробни отговори, докато не станете нищо друго освен люспи от предишното си аз и много по-близо до смъртта.
Маурийн Джонсън
Запитах се какво биха направили палестинците, ако Израел изчезне – ако всичко не само се върне както беше преди 1948, но ако целият еврейски народ изостави Светата земя и отново се разпръсне. И за първи път знаех отговора. Все пак щяхме да се бием. Над нищо. Над момиче без забрадка. За това кой е бил най-трудният и най-важният. За това кой ще определя правилата и кой ще получи най-доброто място.
Мосаб Хасан Юсуф
Всички сме бежанци от детството си. И така се обръщаме, наред с други неща, към историите. Да напишеш история, да четеш история означава да си бежанец от състоянието на бежанците. Писателите и читателите търсят решение на проблема, че времето минава, че тези, които са си отишли, ги няма и тези, които ще отидат, тоест всеки един от нас, ще си отиде. Защото имаше момент, в който всичко беше възможно. И ще настъпи момент, в който нищо не е възможно. Но между тях можем да творим.
Мохсин Хамид
Ако човекът беше създаден единствено в името на този свят, той нямаше да има нужда да бъде вдъхновен от толкова ценна и възвишена душа, че да е по-велика от самите ангели, особено в това, че не извлича никакво удовлетворение от всичко удоволствията на този свят. ... На какво е аналогично това? На случая с градски жител, който се ожени за принцеса. Ако той й донесе всичко, което светът притежава, това няма да означава нищо за нея, тъй като тя е дъщеря на крал. Така е то с душата. Ако трябваше да бъдат донесени всички удоволствия на света, те биха били като нищо за него.
Моше Хаим Луцато Рамхал
...оставени на себе си, ние изпадаме в един вид тайно споразумение с ентрофията, примирявайки се с общото убеждение, че нещата може да се влошават, но че не можем да направим нищо по въпроса. И ние грешим. Нашата задача в настоящето...е да живеем като хора на възкресението между Великден и последния ден, с нашия християнски живот, общ и индивидуален, както в поклонение, така и в мисия, като знак за първото и предвкусване на второто.
Н. Т. Райт
