Цитати на тема "Хора" - страница 83
Последното ти писмо ме зарадва извънредно много, понеже ми показа, че се избавяш вече от малките си слабости, които наистина ме безпокояха; че разбираш своето положение и с енергия и достойнство се стремиш да осигуриш своето бъдеще. Но, скъпи Карл, не изпадай в противоположната крайност. Не говоря за това, че общителността дава много на човека, особено на младия, от гледна точка на развлечения, почивка и развитие, но благоразумието на свой реди изисква – и това не бива да се подминава, понеже ти не си сам – да си намериш поддръжка от някои хора, разбира се по честен и достоен начин.
Хайнрих Маркс
Поразителното е, че аз по природа толкова ленив, когато трябва да пиша писма, буквално не мога да се спра, когато пиша на тебе. Не искам и не мога да скрия, че изпитвам слабост към тебе. Сърцето ми се преизпълва с радост, когато си мисля за тебе и твоето бъдеще. И все пак понякога не съм в състояние да прогоня печалните зловещи, предизвикващи страх съмнения, когато като мълния в ума ми проблесне една мисъл: съответства ли твоето сърце на твоя ум, на твоите дарования? ... А тъй като в това сърце явно властва демон, изпращан не на всички хора, то какъв е произходът му: небесен или като на демона на Фауст? Ще се окажеш ли ти – и тази тревога силно терзае моето сърце – подходящ за истинско човешко семейно щастие? А от известно време ... дали си в състояние да донесеш щастие на своите близки?
Хайнрих Маркс