Ние сме длъжни да се борим със злото в своето сърце. Най-голямото зло, което най-често ни посещава е раздразнението. Във всекидневния живот всичко ни дразни: като започнем от гълъбите, които ни цапат балкона, та стигнем и до най-близките ни хора - роднините. Особенно ни раздразняват старите, защото мърморят, мрънкат, инатят се, трудно чуват и т.н. Също така и малките деца, защото на тях трябва по сто пъти да им повтаряме едно и също, за да запомнят, за да научат нещо, понеже все още не могат да слушат от първия път. Съвсем да победим раздразнението навярно у нас трудно ще се получи, за това съвършенство е нужно в душата ни да се посели Божията благодат. Но да не показваме своето раздразнение, да го сдържаме и да го надвиваме чрез молитви - ние можем, ако пожелаем. И ние сме задължени да правим това, защото това е угодно Богу. На Бога е угодно хората да не се дразнят един на друг, а да се обичат.
Борис Долженко
Свързани теми
балкон
благодат
бог
гълъб
дете
друг
душа
живот
зло
молитва
нещо
път
раздразнение
роднина
съвършенство
сърце
хора
хоро
Подобни цитати
Далеч не сме Голямото Зло, бих казал дори, че сме Големият Защитник. Изпращали сме мъжете и жените от въоръжените сили на Съединените щати в други части на света да се борят срещу потисничеството. Победихме фашизма. Победихме и комунизма. Спасихме Европа през Първата и Втората световни войни. Бяхме готови да го направим и се радвам, че го направихме. Отидохме в Корея. Отидохме във Виетнам. И всичко това в интерес на запазването на правата на човека.
И когато всички тези конфликти приключиха, какво направихме ние? Останахме и завладяхме? Дали си казахме: "Окей, победихме Германия и сега Германия ни принадлежи. Победихме Япония и така Япония ни принадлежи." Не. Какво напраихме? Изградихме ги. Дадохме им демократични системи, които те прегърнаха напълно и с цялата си душа. Поискахме ли земя? Не, единствената земя, която сме поискали, е тази, на която да погребем нашите загинали. Ето такава нация сме ние.
Колин Пауъл
Любовта, струва ми се, е онова състояние, в което човек е най-доволен. Ако това звучи парадоксално, помнете предупреждението на Рилке: любовта се състои в това да оставите на любимия човек пространство да бъде себе си, като същевременно осигурявате сигурността, в която азът може да процъфтява. Като дете винаги съм се чувствал неспокоен и малко ограничен сред хората, особено семейството ми. Самотата беше блаженство, но не се постигаше лесно. Винаги се чувствах стресиращо - където и да бях, имаше какво да правя, някой да угодя, задължение да се изпълни, роля неадекватно изпълнена: нещо не е наред. Ставането, от друга страна, беше облекчение. Никога не съм бил толкова щастлив, както когато отивах сам някъде и колкото повече време отнемаше, толкова по-добре. Ходенето беше приятно, карането на велосипед приятно, пътуванията с автобус забавни. Но влакът беше истински рай.
Тони Джъд
Първото, за което трябва да мислят мъжете, когато те сключват брак: на тях от Бога им се връчва крехко същество, на което те са казали: "Аз те обичам” – и тази любов трябва да бъде такава, че мъжът да е готов да пожертва всичко, целия свой живот, заради любовта към жената и от любов към своите деца. Мъжът се явява глава на семейството не затова, защото е мъж, а защото е образ на Христос и неговите жена и деца могат да видят в него този образ, т. е. образа на безграничната любов, на преданата любов, на самоотвержената любов, любов, която е готова на всичко, за да спаси, защити, нахрани, утеши, зарадва, възпитава своето семейство. Това трябва да помни всеки човек. Твърде лесно е за мъжа да мисли, че само защото е мъж, той има права върху своята жена, върху своята жена и върху своите деца. Това не е така. Ако той не е образ на Христос, то никой не му е задължен с никакво уважение, с никакъв страх, с никакво послушание.
Антоний Сурожски
Ако искаш детето ти да бъде здраво, ще те науча какво да направиш. Ако шиеш или купуваш за твоето детенце дрехи, направи едни и за бедно дете: заради него Бог ще пази твоето. Ако започнеш да се грижиш само за това твоето дете да си хапва и пийва сладко и да е красиво облечено, а съдбата на беднячето не те интересува, то ще загине твоето чедо и сърцето ти ще се разкъса на части. Когато отрежеш едно дърво, клоните му веднага изсъхват, а когато поливаш корена му – клоните му са изпълнени със сила. Така и вас, родителите, може да уподобим на дърво: вие сте коренът на вашите деца и когато "поливате" себе си с пост, молитви, милостиня и добри дела, Бог пази и вашите деца. А ако вие "изсъхвате" от грехове, Бог умъртвява и вашите деца, изпращайки ви в ада заедно с тях. Ако ябълката дава кисели плодове, кой е виновен дървото или ябълките? Дървото. И така, постъпвайте правилно вие, родители, за да стават сладки и вашите ябълки.
Козма Етолийски