Обидчивостта – това е една от най-сериозните страсти. Тя показва, че човек се е отдалечил от Бога. Понеже когато Бог пребивава в човешкото сърце, човек се преизпълва с вътрешна сила и мъжество. Той може да понесе немощите на ближните си и не изгубва мира и любовта в себе си, дори когато го оскърбяват. Обратното – човек, който е лишен от благодат и е отдалечен от Бога не притежава вътрешна здравина. Не е по силите му да изтърпи дори и някоя мека забележка! Не възприема любовта на ближните и тълкува всичко изопачено. Всяко намерение, дори и доброто възприема като злоумисъл! И както обидчивият човек не е способен да усети добронамереността на ближния си, по същия начин той не може да разбере и трудностите или проблемите му. Вперил е поглед единствено в себе си: "Казаха ми нещо лошо, обидиха ме, оскърбиха ме!" Дори не му хрумва да си помисли, че този насреща има някаква болка в душата, затова и говори обидни или неприятни.
игумения Домника, Ново-Тихвински манастирСвързани теми
благодат бог болка говор добронамереност душа забележка здравина злоумисъл имам казах любов миро мъжество намерение начин немощ нещо обидчивост поглед помисъл проблем сила страст сърце трудност усет човекПодобни цитати
През последните години, след едно дълго откъсване на поетите и писателите ни от нашата действителност и хабене на ценни творчески сили в едно безплодно визионерство, погледите биват насочени отново към нея. Това е разбира се отрадно явление, ала за жалост към родната действителност се пристъпва с един твърде повърхностен интерес, вижда се само външното: дудуците, гайдите, харманите - без да може някой да нирне и в съкровищниците на българската душа. Този чисто предметен интерес не ще доведе до нищо ценно. Ще имаме само възпроизвеждания на онова, което всеки вижда в нашата действителност, най-много един лирично обагрен реализъм, но не и творчество с откровения за българската душа, каквото е творчеството на големите руски писатели, с откровения за руската душа. А защо това е тъй - защото новите пионери на родната литература виждат само външното, без да имат оглъбено отношение към нашия живот, както имаха руските писатели към руския?
Константин Гълъбов
Безблагодатен - това е този, който няма благодат. Заповедите не могат да се изпълняват без благодат. Не можем да бъдем целомъдрени без благодат, щедри - без благодат, търпеливи - без благодат, прощаващи - без благодат. Не, не можем да бъдем - това в човека го няма. В човека има оттмъстителност, похотливост, в човека има разни яростни движения на душата. И ако човек, потиска това зло в себе си, без благодат не може да го постигне. И всеки християнин трябва да бъде благодатен. Както казваме на Божията Майка:
《Радвай се благодатна, Господ е с Тебе!》
И ние трябна да бъдем в своята мяра толкова благодатни колкото да изпълним заповедите.
А благодатните - те са благодарни. Който не е благодатен - той не е и благодарен. Който е благодарен - той е и благодатен. Ето, забележете това за себе си!
Бъдете благодарни на Господа хора всякога. Ето това е пътят към придобиването на Светия Дух!
Андрей Ткачов
Нормално е да покажеш, че ти е скучно, – казваше тя. – Но никога не показвай, че те е страх. Те го усещат като акули и се нахвърлят. Гледай в края на масата – това удължава клепачите, – но никога не гледай надолу, от това вратът ти изглежда надиплен. Не стой изпъната – не си войник. Никога не раболепствай. Ако някой каже нещо обидно, попитай: "извинете?" – сякаш не си чула добре; в девет от десет случая няма да посмее да повтори. Никога не повишавай глас на сервитьор – това е вулгарно. Нека той да се склони към тебе – това им е работата. Не подръпвай ръкавиците и косите си. Винаги си придавай вид, сякаш имаш по-интересно занимание, но не показвай нетърпение. Когато се съмняваш в нещо, отиди в дамската стая, но без да бързаш. Грацията е спътница на безразличието. – Такива бяха нейните уроци. Въпреки отвращението ми към нея, трябва да си призная, че те ми свършиха много добра работа в живота.
Маргарет Атууд
Първото, за което трябва да мислят мъжете, когато те сключват брак: на тях от Бога им се връчва крехко същество, на което те са казали: "Аз те обичам” – и тази любов трябва да бъде такава, че мъжът да е готов да пожертва всичко, целия свой живот, заради любовта към жената и от любов към своите деца. Мъжът се явява глава на семейството не затова, защото е мъж, а защото е образ на Христос и неговите жена и деца могат да видят в него този образ, т. е. образа на безграничната любов, на преданата любов, на самоотвержената любов, любов, която е готова на всичко, за да спаси, защити, нахрани, утеши, зарадва, възпитава своето семейство. Това трябва да помни всеки човек. Твърде лесно е за мъжа да мисли, че само защото е мъж, той има права върху своята жена, върху своята жена и върху своите деца. Това не е така. Ако той не е образ на Христос, то никой не му е задължен с никакво уважение, с никакъв страх, с никакво послушание.
Антоний Сурожски
Ако искаш детето ти да бъде здраво, ще те науча какво да направиш. Ако шиеш или купуваш за твоето детенце дрехи, направи едни и за бедно дете: заради него Бог ще пази твоето. Ако започнеш да се грижиш само за това твоето дете да си хапва и пийва сладко и да е красиво облечено, а съдбата на беднячето не те интересува, то ще загине твоето чедо и сърцето ти ще се разкъса на части. Когато отрежеш едно дърво, клоните му веднага изсъхват, а когато поливаш корена му – клоните му са изпълнени със сила. Така и вас, родителите, може да уподобим на дърво: вие сте коренът на вашите деца и когато "поливате" себе си с пост, молитви, милостиня и добри дела, Бог пази и вашите деца. А ако вие "изсъхвате" от грехове, Бог умъртвява и вашите деца, изпращайки ви в ада заедно с тях. Ако ябълката дава кисели плодове, кой е виновен дървото или ябълките? Дървото. И така, постъпвайте правилно вие, родители, за да стават сладки и вашите ябълки.
Козма Етолийски