В днешно време, всички сме станали Търговци. Разбираме от бизнес, имаме усет и добре ни се отдава! Нека обаче се замислим всички. Да се насочим към правилната инвестиция, че гледам че е на изчерпване и вече почти не се произвежда! А за да продължаваме да търгуваме и да се задържим конкурентни на пазара, без нея не може! Тя е добавка към всичко, използва се и като подправка, но най-вече, като основен продукт! Без нея не можем и тя без нас! Няма ли я, няма бизнес, след време ни няма и нас! Изчерпваме се и изчезваме в нищото. Погубени от грешно положени усилия, труд и очаквания. Съвест, Приятели - съвест!!! Вече толкова е ценна, че няма цена! Скоро, ако продължаваме така, ще стане кът и ще се крие в сянка за да не бъде наранена! Но нека не забравяме, че е дар Божий и сянката не е подходящото място и ще изчезне в един момент напълно! Изчезне ли обаче.....? Помилуй ни Господи!
Младен НеделчевСвързани теми
бизнес време господ дар добавка изчерпване имам инвестиция кът момент място нищо очакване пазар подправка приятел продукт стана съвест сянка труд търговец усет усилие ценаПодобни цитати
Страшна сила е събрана в ръцете на любим мъж. Гледаш в хипноза тая едроставеста китка с тревожещи космици по кожата. Сякаш тия снопчета влакна са излъчители на гравитация. Някаква древна закана напира от ъгловите линии на кокалчетата. Широката твърда длан таи гореща ласка и плясък на камшик. Дългите, чувствителни пръсти умеят да те докосват и да четат всяка гънка на кожата ти като азбука за слепи. Могат цяла да те прочетат. Да изтрият като магнетофонна лента всякакъв спомен от друго докосване по тебе. Могат да те моделират и да изваят една богиня от тебе. Но в същото време – и да те подчинят, да те превият, прекършат, да те смажат. Страх и нежност, закрила и угроза внушават мъжките ръце. От тая длан извира животът за тебе, от нея може да те удари гръм и да те овъгли до корена. Каквото и да бъде, нека да е от неговата ръка! От ничия друга, само от неговата!
Блага Димитрова
Депресията е съблазнителна: тя обижда и дразни, плаши те и те привлича, изкушава те с обещанието си за сладка забрава, след това те завладява с почти сексуална сила, извива се покрай защитите ти, разтваря волята ти, нахлува в уморения дух така напълно че става трудно да си спомните, че някога сте живели без него... или да си представите, че може да живеете по този начин отново. С цялото коварство на самия Сатана, депресията ви убеждава, че нейното нашествие е изцяло ваша собствена идея, че сте го искали през цялото време. Замъглява частта от мозъка, която разсъждава, която различава правилното от грешното. Завладява те с топлите си, виновни, омразни удоволствия и, което е най-лошото, става познато. Изведнъж се озоваваш в плен на нещото, което най-много те ужасява. Работата ти се срива, приятелствата ти, бракът ти се свлича, но ти едва забелязваш: да си депресиран означава да си наполовина влюбен в бедствието.
Стивън Картър
Твоите писма (доколкото не намирам в тях и следа от болезнена чувствителност и фанатични черни мисли) се превърнаха за нас в истинска необходимост.
...
Обичайки те повече от всичко на света, с изключение на мама, аз въпреки това не съм сляп и най-малко от всичко бих искал да съм сляп. Отдавам ти дължимото в много отношения, но не мога напълно да изгоня от себе си мисълта, че не си лишен от егоизъм и той у тебе е може би повече, отколкото е необходимо за самосъхранение. Не мога да се избавя от мисълта, че в твоето положение повече бих щадил родителите си и би проявявал повече самопожертвователност към тях. Ако и с нищо да не съм задължен на своите родители, освен с появата си на този свят – въпреки че заради едната справедливост трябва да спомена и за майчината любов – то как само се борех и страдах само и само колкото се може по-дълго да не ги огорча.
Хайнрих Маркс
Аз съм дете на века, дете на неверието и съмнението от раждането си до днес, че и (зная го) до гроб. Какви страшни мъки ми е струвала и ми струва сега тази жажда да вярвам, която укрепва в душата ми толкова повече, колкото повече намирaм в себе си обратни доводи. И все пак понякога Бог ми провожда мигове, в които съм напълно спокоен; в тези мигове аз обичам и виждам, че и мен ме обичат – та тъкмо в такива мигове аз изградих за себе си такъв символ на вярата, в който всичко е ясно и свято за мен. Символът е много прост и е следният: да вярваш, че няма нищо по прекрасно, по-дълбоко, по-симпатично, по-разумно, по-мъжествено и по-съвършено от Христос. И не само няма, казвам си аз с ревнива любов, но и не може да има. Нещо повече, ако някой би ми доказал, че Христос е извън истината и истината наистина се окажеше извън Христос, аз все пак бих предпочел да остана с Христос, отколкото с истината.
Фьодор Достоевски
Това бяха времената на лозунгите, един от най-популярните беше "Качество и ефективност – ефективност и качество”. Е, авторите му могат да са доволни, поне тази реформа се оказа наистина ефективна: "Че какво толкова, като няма музика, ето аз не съм учил например – учудваше се искрено един от последните министри на образованието”. Искаше да каже човекът: "Не знам и не го разбирам това изкуство!”. А в подтекста ясно се чуваше: и защо ми е да знам! Имах наскоро неблагоразумието да разгърна учебник по музика и си помислих: може и да е прав г-н министърът, това, което се преподава на децата като музика, наистина е някакво недоразумение. Популярна дива е изобразена на цяла страница, доста скъпернически облечена. Срещу нея се усмихва мускулест красавец с верига на врата. А в горния ъгъл две малки портретчета: на В. А. Моцарт – "писал симфонии”, и на Минчо Минчев – "цигулар”...
Венцеслав Николов