Сърцето трябва да се подготви за съединяване с Господа в светото Причастие. Постът е необходим за смиряване на тялото, защото когато тялото се смири, ще се смири и душата. Църквата е установила как трябва да се пости. Сърцето трябва да се подготви. Можем да не ядем нищо, а сърцето ни да е пълно със злоба и омраза. Как ще се подготвим за свето Причастие, когато не понасяме отделни хора? Ще приемем свето Причастие, но не за спасение, защото сме задържали в себе си някои адски свойства, които са зли. Всички свети Отци преминали през добър, мирен, тих живот са казвали, че съвършенството на християнския живот е съвършеното смирение. Търпението е най необходимото нещо в живота. Всичко търпи и всичко се прощава. Ако ние храним добри мисли и желания, те ще ни дадат радост и мир в този живот и особено във вечността; тогава ще видим, че няма смърт, че тя е победена. Господ е победил смъртта и ни е дарувал вечния живот!
ТадейСвързани теми
вечност господ дам душа желание живот злоба мир мисъл нещо нищо омраза отец пост приема причастие радост свойство смирение смиряване смърт спасение съвършенство съединяване сърце търпение тяло хора църкваПодобни цитати
Не може да се преплува морето без кораб. А този кораб е Едната Света Съборна и Апостолска Църква. Господар на този духовен кораб е Самият Всемогъщ Бог Отец, кормчия - Единородният Му Син, а благоприятният вятър - Духът Свети. Подчинените началници на този кораб - Църквата - са Апостолите и техните приемници - църковните пастири и учители. Пътниците му са всички православно вярващи християни, а дъното и основата му е правата вяра в Светата Троица. Страните, предната част и кормилото му са правите догмати на вярата, заповедите Божии, преданията на Църквата, правилата на Апостолите и вселенските събори и изобщо църковните постановления. Негова мачта е светият Христов Кръст, с който се скрепява и утвърждава всичко в Църквата, платна - любовта, а котва - надеждата. Духовният кораб на тази Църква от различни места и страни превозва през житейското море всички православно вярващи и истински християни в небесния Иерусалим.
Йоан Златоуст
Книгата ми – това са моите изложби през годините. "Лица” са събрани по време на пътуванията ми извън България. Те са от моментите, в които съм искал не просто да докажа, че съм бил пред Айфеловата кула в Париж или на Тауър бридж в Лондон. Хората там имат същите проблеми, които имам аз, ежедневни радости или скърби. Хубаво е да ги носим със себе си. И да ги показваме, когато можем. Така обединих един мой репортаж от Ирак, след това от Ню Йорк и от европейски столици. Вторият цикъл е "Съдби”, в него е животът на децата, лишени от родителска подкрепа, и възрастните хора, които са сами. Последният цикъл е "Нрави”, това са нравите ни български... В българския бит има още много неща, които ще ги има и при това доста дълго време. Но вярвам, че тези нрави постепенно ще започнат да отмират. Пример са селските събори – важно събитие за местната общност с традиционна програма, веселба, кебапчета и бира. Но пък в България започнаха да изчезват селата.
Росен Коларов
Първото, за което трябва да мислят мъжете, когато те сключват брак: на тях от Бога им се връчва крехко същество, на което те са казали: "Аз те обичам” – и тази любов трябва да бъде такава, че мъжът да е готов да пожертва всичко, целия свой живот, заради любовта към жената и от любов към своите деца. Мъжът се явява глава на семейството не затова, защото е мъж, а защото е образ на Христос и неговите жена и деца могат да видят в него този образ, т. е. образа на безграничната любов, на преданата любов, на самоотвержената любов, любов, която е готова на всичко, за да спаси, защити, нахрани, утеши, зарадва, възпитава своето семейство. Това трябва да помни всеки човек. Твърде лесно е за мъжа да мисли, че само защото е мъж, той има права върху своята жена, върху своята жена и върху своите деца. Това не е така. Ако той не е образ на Христос, то никой не му е задължен с никакво уважение, с никакъв страх, с никакво послушание.
Антоний Сурожски
Страшно ще бъде второто пришествие на Христа, страшен ще бъде Съдният ден на този свят, но ужасно ще бъде и идването на антихриста. Ще царува - духовна слепота. Рядко ще видиш - духовно разумен човек. Ще се срещат хора с плътски ум. Затова, няма да разпознаят злото в антихриста.
А ще го имат за благодетел. Който стои като кърмаче при майка, до майката Църква - той ще запази духовният си ум. Нали и Христос ни е предупредил, да не потънем в ядене, пиене и житейски грижи.
Прекалената грижа за делата на този преходен свят, развиват плътският разум, но изсушават духовният разум. И затова, човек не е способен да види Божието откровение.
Врагът човешки, потапя хората в разни житейски грижи, за да забравят за спасението си. Хората ще престанат да копнеят за Божието Царство, Божият съд няма да ги плаши, цялото им внимание ще бъде на днешният ден.
Братя и сестри, оставете житейската суета! Идете в Храма! Покайте се и се Причастете!
Николай Гурянов
Аз съм дете на века, дете на неверието и съмнението от раждането си до днес, че и (зная го) до гроб. Какви страшни мъки ми е струвала и ми струва сега тази жажда да вярвам, която укрепва в душата ми толкова повече, колкото повече намирaм в себе си обратни доводи. И все пак понякога Бог ми провожда мигове, в които съм напълно спокоен; в тези мигове аз обичам и виждам, че и мен ме обичат – та тъкмо в такива мигове аз изградих за себе си такъв символ на вярата, в който всичко е ясно и свято за мен. Символът е много прост и е следният: да вярваш, че няма нищо по прекрасно, по-дълбоко, по-симпатично, по-разумно, по-мъжествено и по-съвършено от Христос. И не само няма, казвам си аз с ревнива любов, но и не може да има. Нещо повече, ако някой би ми доказал, че Христос е извън истината и истината наистина се окажеше извън Христос, аз все пак бих предпочел да остана с Христос, отколкото с истината.
Фьодор Достоевски