Божиите съдби са тайна за нас; на всеки от нас Той е поставил предел на живота - и няма да го преминем, а вечността няма край!... За нас, вярващите християни, смъртта не е вечна разлъка, а временно отстраняване: "живеем ли, или умираме - (винаги) Господни сме"(Рим. 14:8), учи светият Апостол, и пред Бога всички сме живи, защото душата е безсмъртна и вечна. Това разсъждение да би бъде за утешение в скръбта за лишаването от майка ви. Вие и сега се намирате в молитвено общуване с нея - принасяйте молитви за упокоение на душата и, а в църковното богослужение я поменавайте, и правете добри дела на нуждаещите се, за нея от това има велика полза, а за вас е утешение.