С Бога всичко е възможно. Трябва да си кажеш: "Днес няма да пия и да пуша!" и да изтърпиш с Божията помощ, а утре - всичко отначало... Човек не може да преодолее сам зависимостта към един или друг наркотик, омразата, обидата. Трябва много да го да искаш и да молиш Бог за избавление. Пие ти се, пуши ти се, извикай: "Господи, помогни ми! Нищо не мога да направя сам!" Осъзнай собствената си немощ, прехвърли немощите си на Бог и ще видиш какво ще се случи. Няма друг начин. Защо водката и наркотиците са навсякъде около нас? Защото никой не ни е обяснил, че има нещо друго, много по-добро, че има любящ Отец. Защо да се освобождаваме от зависимостите? За да може, вместо пушене, водка, наркотици, в теб да се засели Бог, който е любов. Тоест, човек съзнателно сменя тютюнопушенето, водката, омразата, обидата със Светия Дух. А това е съвсем различна радост, това е блаженство, безкраен път.
Петър МамоновСвързани теми
блаженство бог водка господ друг дух зависимост избавление имам любов наркотик начин немощ нещо нищо обида омраза отец помощ пушене път радост светия тютюнопушене човекПодобни цитати
Истинската жена няма да бъде представител на друга, нито ще позволи на друга да бъде такава за нея. Тя ще бъде себе си – ще върши своя собствена индивидуална работа - ще стои или ще падне от собствената си индивидуална мъдрост и сила... Старата идея, че мъжът е създаден за себе си, а жената за него, че той е дъбът, тя е лозата, той главата, тя сърцето, той великият пазител на принципа на мъдростта, тя на любовта, ще бъдат почтително оставени настрана с други отдавна експлодирали философии на невежото минало. Сюзън имаше видение: жените ще станат действащи субекти в собствената си съдба. Това се превърна в нейния най-ревностно поддържан личен и политически манифест. Това не беше просто визия за това, което може да бъде в бъдещето, но нейният план за това кои ще бъдат тя и сестрите й в борбата в настоящето. И всъщност това беше самият план за това коя ще стане тя.
Стивън Коуп
Депресията е съблазнителна: тя обижда и дразни, плаши те и те привлича, изкушава те с обещанието си за сладка забрава, след това те завладява с почти сексуална сила, извива се покрай защитите ти, разтваря волята ти, нахлува в уморения дух така напълно че става трудно да си спомните, че някога сте живели без него... или да си представите, че може да живеете по този начин отново. С цялото коварство на самия Сатана, депресията ви убеждава, че нейното нашествие е изцяло ваша собствена идея, че сте го искали през цялото време. Замъглява частта от мозъка, която разсъждава, която различава правилното от грешното. Завладява те с топлите си, виновни, омразни удоволствия и, което е най-лошото, става познато. Изведнъж се озоваваш в плен на нещото, което най-много те ужасява. Работата ти се срива, приятелствата ти, бракът ти се свлича, но ти едва забелязваш: да си депресиран означава да си наполовина влюбен в бедствието.
Стивън Картър
Не може да се преплува морето без кораб. А този кораб е Едната Света Съборна и Апостолска Църква. Господар на този духовен кораб е Самият Всемогъщ Бог Отец, кормчия - Единородният Му Син, а благоприятният вятър - Духът Свети. Подчинените началници на този кораб - Църквата - са Апостолите и техните приемници - църковните пастири и учители. Пътниците му са всички православно вярващи християни, а дъното и основата му е правата вяра в Светата Троица. Страните, предната част и кормилото му са правите догмати на вярата, заповедите Божии, преданията на Църквата, правилата на Апостолите и вселенските събори и изобщо църковните постановления. Негова мачта е светият Христов Кръст, с който се скрепява и утвърждава всичко в Църквата, платна - любовта, а котва - надеждата. Духовният кораб на тази Църква от различни места и страни превозва през житейското море всички православно вярващи и истински християни в небесния Иерусалим.
Йоан Златоуст
Аз съм дете на века, дете на неверието и съмнението от раждането си до днес, че и (зная го) до гроб. Какви страшни мъки ми е струвала и ми струва сега тази жажда да вярвам, която укрепва в душата ми толкова повече, колкото повече намирaм в себе си обратни доводи. И все пак понякога Бог ми провожда мигове, в които съм напълно спокоен; в тези мигове аз обичам и виждам, че и мен ме обичат – та тъкмо в такива мигове аз изградих за себе си такъв символ на вярата, в който всичко е ясно и свято за мен. Символът е много прост и е следният: да вярваш, че няма нищо по прекрасно, по-дълбоко, по-симпатично, по-разумно, по-мъжествено и по-съвършено от Христос. И не само няма, казвам си аз с ревнива любов, но и не може да има. Нещо повече, ако някой би ми доказал, че Христос е извън истината и истината наистина се окажеше извън Христос, аз все пак бих предпочел да остана с Христос, отколкото с истината.
Фьодор Достоевски
Любовта, струва ми се, е онова състояние, в което човек е най-доволен. Ако това звучи парадоксално, помнете предупреждението на Рилке: любовта се състои в това да оставите на любимия човек пространство да бъде себе си, като същевременно осигурявате сигурността, в която азът може да процъфтява. Като дете винаги съм се чувствал неспокоен и малко ограничен сред хората, особено семейството ми. Самотата беше блаженство, но не се постигаше лесно. Винаги се чувствах стресиращо - където и да бях, имаше какво да правя, някой да угодя, задължение да се изпълни, роля неадекватно изпълнена: нещо не е наред. Ставането, от друга страна, беше облекчение. Никога не съм бил толкова щастлив, както когато отивах сам някъде и колкото повече време отнемаше, толкова по-добре. Ходенето беше приятно, карането на велосипед приятно, пътуванията с автобус забавни. Но влакът беше истински рай.
Тони Джъд