Когато снимахме филма "Остров", трябваше да легна в ковчег. Това бе нещо страшно! Четири стени и един капак. Три пъти изскачах от него, не издържах.
Нито Евангелие има, нито икони, нищо. Замислих се за живота си... Какво съм придобил? Научил съм хиляди безполезни неща. Зная да пиша, зная да шофирам, зная да използвам едно или друго. Да прощавам - не зная, да не се гневя - не зная, да давам без съжаление - не зная.
Да прощаваме не знаем. Да обичаме не знаем. Да се жертваме не знаем. Всичко онова, което ще ни потрябва за Вечния живот не знаеме. А в гроба няма запушвалки (тапи). Каквото си събрал в душата си, с това и ще лежиш.
Петър Мамонов
Свързани теми
гроб
друг
душа
евангелие
живот
икона
имам
капак
ковчег
нещо
нищо
остров
стена
съжаление
тапа
филм
Подобни цитати
...Чух един еврейски бизнесмен да дава свои рецепти за успешен бизнес по телевизията. Той каза: "Първо, трябва да си глупав, второ – мързелив, и трето – да не си скръндза." Ако се замислите, има доста логика в тези три неща. Умен ли си, обмисляш прекалено много, стигаш до извода, че е невъзможно да станеш милионер, и затова не поемаш риск. Второто – мързелив ли си, ще гледаш други да работят за теб и колкото повече го правят, толкова по-добре. Третото – ако си скръндза, не плащаш добре на работниците си и те ще избягат при друг. Като чух този съвет, си казах, че може би притежавам тези 3 качества и трябва да опитам. Така започнах.
Шефкет Чападжиев
Любовта не трябва да трае цял живот, за да бъде истинска. Не можете да прецените качеството на една любов по продължителността на нейната продължителност. Всичко умира, включително и любовта. Понякога умира с човек, понякога умира от само себе си. Най-голямата любовна история, разказвана някога, не трябва да е за двама души, които са прекарали целия си живот заедно. Може да става дума за любов, която е продължила две седмици, два месеца или две години, но е горяла по-ярко, по-горещо и по-брилянтно от всяка друга любов преди или след това. Не оплаквайте провалена любов; няма такова нещо. Всяка любов е равна в мозъка.
Кристъл Съдърланд
В това е нашата вина, нашият грях, че бяхме толкова добри, толкова доверчиви, затова другите правеха с нас всичко, каквото поискат. ...Минаха тия години. Вече не се оставям да ме залъгват с приказки, че на другите им било по-зле, а аз съм се отървал леко... Няма да допусна да ме убеждават, че стига да дишаш и да имаш за ядене, всичко е наред. Не вярвам вече в нищо, нито в Господа, нито в държавата, нито в смисъла на живота, и в нищо няма да повярвам, докато не почувствам, че ми се зачита правото ми на живот... Няма да отстъпя, докато не почувствам, че живея истински, а не получавам чуждите остатъци.
Стефан Цвайг