Често изповядвам хора преди смъртта им. В своята изповед никога не се съкрушават, че не са спечелели още един милион, че не са построили разкошен дом, че не са постигнали успех в работата си. Хората в последните си часове се съкрушават първо за това, че не са могли да направят някакво добро, помощ, подкрепа на роднини, близки, дори случайни познати. А второто нещо, което мъчи почти всички преди смъртта, е това, че са отделяли малко внимание на децата си.