Дяволът пости – нали никога не яде, пази девство – не се жени, бодърства – нима спи някога? Значи ти се трудиш, а той стои празен? Не става така! Или мислиш, че ако се надбягваш с него, ще го изпревариш? Та той за един миг ще се озове на другия край на земята. Само по един начин ще го победиш – ако мислиш така: "Аз съм прах и пепел, аз съм грешник, за нищо не съм годен и съм недостоен даже да живея на земята, аз съм едно нищо, кръгла нула!” От едно единствено нещо се бои дяволът – от смирението. От нищо друго. Ти може да си такъв ревностен подвижник, какъвто светът още не е виждал, но ако не можеш да помолиш за прошка, то ти си поруган от него; ти си метла на дявола.
КлеопаСвързани теми
боа грешник друг дявол жена земя край метла миг начин нещо нищо нула пепел подвижник пост прах прошка свят смирение ставаПодобни цитати
Повечето хора мислят, че на Бог е угодно човек да не яде пиле в пост, а вместо пиле да яде риба, и още по-добре - октоподи. И ето, ако ядете октопод, вие сте угодни на Бога, а ако ядете пиле, пълнено с пеницилин, вие не сте угодни на Бог. Като че ли спасението на душата зависи от пилето - дали ще го изядеш или не. Затова много хора страдат и си мислят: "Как ще издържа? Стара съм, на 96 години съм, как ще издържа без пиле? Грехота е да ям пиле, като постя!"
А за Бог въобще не е важно дали ще ядете пиле или октопод. Бог иска да се въздържате от съвсем различни неща: от гняв, от осъждане, от завист, от злословие, от сквернословие, от нецензурни думи и от много други грехове. Ето какво трябва...
Дмитрий Смирнов
М... лудо се забавлява с недъзите, които открива в обществото. Изглежда очарован, когато види някоя смайваща несправедливост – незаслужено разпределени постове, смешни противоречия в поведението на управници, скандали от всякакъв вид, каквито обществото често ни предлага. Отначало мислех, че е злобен. Но когато го опознах по-отблизо, разбрах на какъв принцип се подчинява този странен начин на възприемане на нещата. Става дума всъщност за почтено чувство, за добродетелно възмущение, което дълго време го е правело нещастен и кеот е заменил със склонност към шеги, – шеги, които би трябвало да са само весели, но понякога стават горчиви и саркастични, давайки да се разбере какво лежи в основата им.
Никола дьо Шамфор
Има евангелско внушение: Бъди неотстъпчив в поведението си, когато отстояваш истината и справедливостта.
Но да бъдеш неотстъпчив не значи да бъдеш твърдоглав! Откъде извира сигурността ти, че твоята истина е цялата? И че чувството ти за справедливост е единственото?
Винаги трябва да си готов и разположен да промениш убеждението си, ако то е изградено върху обстоятелства, които вчера са изглеждали по един начин, а днес ти се разкриват по друг.
Така че неотстъпчивостта е свята само когато се окаже свята!
Но винаги, даже когато си убедено неотстъпчив, обноските и въобще говорът ти трябва да бъде благ и добронамерен.
Много ще бъда доволен, ако чуете добре:
И святата неотстъпчивост не означава фанатизъм.
Гиньо Ганев
Спомням си моите години на юношество, младост, където с настървение, с истинска страст се отдавах на устното слово, на публичната лекция, когато на всички или почти на всички бях готов да говоря по почти всичко, за което съм мислел, че мога да кажа нещо горе-долу смислено. Така неудържимо беше желанието ми да участвам в дискусии (днес предпочитаният термин е симпозиум), в стълкновения, щракания на идеи (за които днес са измислени всякакви маси - кръгли, квадратни, паралелепипедни, а и във всички други геометрични форми), да поучавам и назидавам като човек, който държи и везните на справедливостта, и подстъпите към Абсолютната истина.
Исак Паси
Това може да не изглежда като лидерство в действие, но е така. Успешното лидерство не е диктатура. Той инжектира фундаментални идеи и процеси в кръвообращението на организация и на индивиди, които виждат нещата по същия начин, но им липсва лостът да ги осъществят сами. Като протекторат от един мъж или една жена на хуманен, устойчив бизнес процес, лидерът се грижи да се появят нови идеи и да разцъфтят, когато моментът е подходящ. Диктаторите идват и си отиват, а когато си отиват, диктатурата си отива с тях. Когато един истински лидер си тръгне, компанията, която оставя след себе си, е здрава, самоуправляваща се, жизнена и непокътната.
Рикардо Семлер