Престъплението винаги е слабост. Този, който върши престъпления е страхливец, а не герой. Затова винаги гледай на този, който те обижда, като на някой по-слаб; както не бива да мъстиш на малкото бебе, така не бива да мъстиш и на този, който ти нанася обида. Защото тя се ражда не от злото, а от неговата слабост. Само така ти ще съхраниш своята сила и ще бъдеш подобен на спокойно море, което никога не излиза на бреговете, за да удави безразсъдния, който хвърля камъни срещу него.
Николай Велимирович
Свързани теми
бебе
бряг
герой
зло
камък
море
обида
престъпление
сила
слабост
страхливец
Подобни цитати
Вие, хората от Юга, не знаете какво правите. Тази страна ще потъне в кръв и само Господ знае как ще приключи това. Това е безразсъдство, безумие, престъпление срещу цивилизацията! Вие говорите толкова лекомислено за войната; вие въобще не знаете за какво става дума. Войната е ужасно нещо! Вие грешите, също така, относно хората на Севера. Това е миролюбив, но упорит народ, и те също ще се бият. Няма да позволят тази страна да бъде унищожена, без да бъдат положени всички възможни сили, тя да се запази...
Уилям Шърман
А колко са далече от Христовия мир тези, които търсят разделения, обиди, злепоставяния, раздори, неправди, лъжи, "които злото наричат добро, и доброто – зло, тъмнината считат за светлина, и светлината – за тъмнина..., които са мъдри в своите очи и разумни пред сами себе си". /Ис. 5:20, 21/ Въпреки големите проблеми и предизвикателства, няма земна сила, която да спре нашия духовен устрем и портите адови няма да надделеят Църквата /Мт. 16:18/, защото е Божествена.
Йоаникий
Цялата тайна е в това да търпиш каквото Бог ти изпраща. И няма да забележиш как ще влезеш в Рая. Само търпението ти не трябва да бъде безразсъдно, тоест, безотрадно, а разумно, разсъдително търпение – че Господ вижда всички твои дела в самата ти душа, както ние гледаме в лицето на любимия човек, т.е. ясно, внимателно. Гледа и изпитва: какъв ще се окажеш в скърбите. Ако потърпиш, ще бъдеш възлюбен от Него. А дори да не изтърпиш и пороптаеш, но се покаеш, пак ще бъдеш възлюбен от Него.
Анатолий Оптински
В мъглата, в тъмнината на гората, в капките роса по смърчовите иглички. В китовете, които плуваха в морето, в сърцето, което бие в гърдите ми. Мъгла, сърце, кръв, дървета. Защо бяха толкова привлекателни? Какво ме примами с такава сила? Това ме изпълни с такова огромно желание? Мъгла, сърце, кръв, дървета. О, само ако можех да пиша за тях, не, не да пиша за тях, а да накарам писането ми да бъде те, тогава щях да бъда щастлив. Тогава щях да имам спокойствие.
Карл Уве Кнаусгор