НА КАКВО МОЖЕМ ДА СЕ НАДЯВАМЕ НА ТАЗИ ЗЕМЯ Мащеха е земята и като мащеха постъпва с нас. Като на доведеници гледа на нас, като на чужденци от далечни места, като на сираци, докато не ни направи свои роби. Аргатуваме й ден и нощ и затова ни плаща надница с най-калпавите си притежания: грях, болест и смърт. Който само от нейния хляб живее, този не знае що е ситост. Колкото повече яде, все по-силен глад го мъчи. И колкото повече играе по гайдата й, все по-голяма мъка го наляга. Дето и да погледне окото, вижда смърт. Каквото и да пипне ръката, усеща гроб. Каквото и да придобиеш, добиваш и страх да го не изгубиш. Каквото и да обикнеш, изпълваш се с мъката на загубата.
Николай ВелимировичСвързани теми
ден загуба направа око притежание роба ръка хлябПодобни цитати
Не ме интересуваха наистина парите. Наистина исках да следвам своето блаженство. Наистина исках да правя нещата, които биха направили живота ми удовлетворяващ, в най-пълния смисъл, и никога не съм мислил за пари, когато вземах тези решения. И със сигурност не исках животът ми да се управлява от пари. Виждал съм живота на баща ми да се управлява по този начин и въпреки че отново, в ретроспекция, разбирам напълно защо той направи това, не исках да живея в търсене на такъв вид финансова награда. Исках да живея с емоционалната, психологическата и дори моралната награда от това да върша работата, която върша, която е, знаете ли, писането.
Нийл Гейблър
Това, че едно нещо, направено на ръка, дело и мисъл на един-единствен занаятчия, може да издържи много по-дълго, отколкото неговият производител, всъщност през вековете, може да оцелее след природна катастрофа, пренебрегване и дори лошо отношение, винаги ме е изпълвало с удивление. Понякога в музеите, гледайки скромно парче керамика от древна Персия или Помпей, или фино изкована страница от средновековен илюстриран ръкопис, над който безименен монах е работил, или примитивен инструмент с резбована дръжка, се трогвам до сълзи. Непознатият живот на твореца е мимолетен в своята краткост, но работата на ръцете и сърцето му остава.
Сюзън Вриланд
Ако дам всичко от себе си, нека тази история бъде записана и отпечатана, компресирана и затворена в ръцете, очите, ушите, умовете и сърцата навсякъде и нека вече не е моята история, а принадлежи на всеки читател, който я изпие, на направете ги по-големи или по-малки според нуждите; за запълване на тези малки дупки и заглаждане на грапавите места; да ги накара да въздишат и да се смеят, да мечтаят и да се чудят; за прекарване на самотен следобед или за оживяване на скучна вечер; във всяко отношение да направи точно това, което една история трябва да направи, което се превръща в това, от което всеки читател има най-голяма нужда в този момент.
Шанън Хейл
Не рядко е наш обичай да се стремим да прикрием собственото си празно невежество по определени теми с увереното твърдение, че нищо никога не е било или може да бъде наистина известно... и нашето отношение към този въпрос за живота след смъртта е един от най-лошите примери за този навик. Ако популярната теология не беше изгубила напълно от поглед основната доктрина за прераждането, нейните възгледи по този въпрос за смъртта естествено биха били напълно различни. Човек, който осъзнава, че е умирал много пъти преди, гледа на операцията по-философски от този, който вярва, че това е абсолютно ново преживяване, изпълнено с всякакви неясни и ужасни възможности.
Чарлз Ледбитър
Нека никой... не се отчайва, защото смята, че задачата е твърде голяма за него; това, което човек е направил, човек може да направи и точно в степента, в която предоставяме помощта си на онези, на които можем да помогнем, така и тези, които вече са постигнали, ще могат на свой ред да ни помогнат. Така че от най-низшите до най-високите, ние, които вървим по стъпалата на пътя, сме свързани заедно с една дълга верига на взаимно служене и никой не трябва да се чувства пренебрегнат или сам, защото макар понякога долните етажи на голямото стълбище да са обвити в мъгла, ние знаем, че води до по-щастливи региони и по-чист въздух, където светлината винаги блести.
Чарлз Ледбитър